15-та Международна олимпиада по филисофия

Зейнеп Памук, победителката на тазгодишната Международна олимпиада по философия, намира вдъхновение в цитат на Спиноза относно ролята на държавата. За четири часа тя написва есе на тема “Свободата, сигурността и мултикултурното съжителство в модерните общества”, в което съчетава обширни знания по философия и политология, както и добра осведоменост за обществени теми. Фамилията Памук не е съвпадение. Зейнеп е племенница на носителя на Нобеловата награда за литература - Орхан Памук.

Между 49 участника от 22 страни има и други многостранно развити таланти. Например сребърният медалист от Сърбия, Стефан Стефанович. Иван Колев, секретар на организационния комитет на Международната олимпиада по философия и главен асистент в катедрата по "Философия" на Софийския университет, разказва:

“Оказа се, че той е много ярък талант. Току-що беше спечелил Международната олимпиада по биология, което е много силно състезание, с 800 участници. В журито са били трима нобалови лауреати и той е станал първи.”

За участие в Олимпиадата по философия не са достатъчни единствено аналитична мисъл и добри познания по философия. Учениците трябва да владеят и чужди езици, защото есетата се пишат на немски, френски или английски, като на участниците не е позволено да пишат на майчиния си език или на официалния език в родината им.

Идеята за Международната олимпиада по филисофия възниква през 1993 година. До тогава подобно състезание се организира само в България от катедрата по "Философия" на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. На първите три Международни олимпиади по философия, които се провеждат в България, участват и Румъния, Турция, Полша и Германия. Те са същевременно и съорганизатори.

Броят на страните-участнички постоянно нараства. Но не във всички страни занятията по философия са част от учебната програма на средното образование. Ето защо постиженията на ученици от такива държави са особено похвални, споделя Сол Гонзалес Герндт, учителка по немски и философия и член на олимпийското жури. Тя самата е впечатлена от факта, че толкова много хора от различни култури и политически среди, могат бързо да намерят обща тема и задълбочено да дискутират.

“За учениците участието в олимпиадата е вълнуващо преживяване, защото там те срещат връстници с подобни интереси. Аз смятам, че хората, които се ориентират към философията, имат специална заложба. Такива хора не се намират лесно, затова приятелствата, които се завързват на олимпиадата са изключително трайни”, казва Сол Гонзалес Герндт.

Личните контакти са от особено значение и за организацията на самата олимпиада. Привличането на нови страни-участнички става най-вече въз основа на лични познанства, разказва Иван Колев. Националните философски общества също подпомагат олимпадата активно. Естеството на държавната подкрепа се различава в отделните страни.

“В Аржентина например има много силна държавна подкпрепа. Другаде както в България има държавна подкрепа, но не и финансова. През последните две години държавата започна да ни помага за Международната олимпиада. Дълги години ние се само финансирахме като участници, значи плащахме си билетите и други”, казва Иван Колев.

Въпреки трудностите участието на България в олимпиадата остава трайни следи през годините.

“През последните години най-големият успех беше в Германия през 2000 година", си спомня Иван Колев. "Тогава беше много трудно време в България. Пътувахме без никакви средства. Цяла нощ. Пристигнахме с учениците в седем часа в Мюнстер. Състезанието започна в осем часа. Те се представиха блестящо - на първо и трето място.“