150 години от смъртта на Хайнрих Хайне

Със своя ведър, ироничен стил и критичен поглед към съвременниците си Хайне раздвоява критиката: едните обожават поезията му, други критикуват полемичните му текстове. Хайнрих Хайне се ражда в Дюселдорф, вероятно на 13 декември 1797 – точната дата е неизвестна, – като син на еврейски търговец на платове. През 1825 той приема християнството, нещо, което по онова време не е било необичайно сред евреите, стремящи се към пълноценно интегриране в германското общество.

Хайне израства на улица Болкер, известна днес като “най-дългия бар в света” заради безбройните кръчми и бирарии. Родният дом на Хайне също е бил дълго време кръчма, но сега по повод годишнината от смъртта му бе преустроен в литературен център с книжарница.

През 1930 Хайне заминава за Париж като кореспондент на един германски вестник. Той страда много в Германия по време на реставрацията и след емиграцията си се връща в родината си само на кратки посещения. При едно от тях обаче той създава своя епос “Германия, зимна приказка”, в който критикува политиката, културата и обществените условия. Това е причината, поради която произведенията му често са били цензурирани или направо забранявани, както по времето на нацизма. Ето какво казва Йозеф Крузе, директор на дюселдорфския Институт Хайнрих Хайне:

“Международното влияние на Хайне е много по-славно и постоянно от влиянието му в Германия. Човек установява това например в Азия. Както китайците, така и японците са големи почитатели на Хайне. А в Източна Европа често казват дори, че Хайне е оказал по-голямо влияние от Гьоте върху развитието на националните литератури.”

Днес в Дюселдорф има улица Хайне, площад Хайне, Институт Хайнрих Хайне и разбира се музей. Германците се гордеят с автора на прочутото стихотворение “Лорелай”. Но трябваше да мине доста време докато се стигне дотук. Дюселдорският университет например носи името на своя велик съгражданин едва от 1989 – и то след продържителни разправии, какот обяснява гидът Кармина Бух:

“Естествено господата с таларите не искаха да имат нищо общо с един такъв бунтарски дух. Последваха демонстрации, съдебни дела и какво ли не още докато името Хайне се наложи.”

Родният му град Дюселдорф не се отнесе добре с поета – смята Йозеф Крузе, който припомня, че въпреки всички хули, които изсипва върху Германия, Хайне винаги е обичал своята родина и най-вече Рейнската област и нейните хора:

“Рейн, близостта до Франция, нещо повече - Рейн като отечество. По онова време се водел спор между французи и германци, кому принадлежи Рейн, и Хайне отсича: Рейн принадлежи на мен, защото аз съм свободен син на свободен Рейн.”

Хайнрих Хайне умира след дългогодишно тежко заболяване на 17 февруари 1856 в Париж и е погребан на гробището Монмартър.