27 януари – ден в памет на жертвите на холокоста

27 януари е денят, в който преди 61 години е освободен концентрационният лагер Освиенцим. Гледката на трупове, умиращи и изтощени до смърт хора, заварени от съветските войски в лагера, предизвикват всеобщо възмущение. Въпреки това в Германия преминават 50 години преди да се появи ден в памет на жертвите на националсоциализма. Защо беше необходимо толкова много време? Да чуем оценката на историка професор Норберт Фрай от Университета в Йена – един от водещите експерти по въпросите на новата германска история:

Фрай:

“Мисля, това е свързано с факта, че времето на съвременниците на това чудовищно деяние от времето на Втората световна война постепенно изтича и че през последните години нарастна съзнанието, че станалото не бива да бъде забравяно.”

Една Броке е ръководителка на Старата Синагога в Есен – това е място за срещи, за образователни мероприятия, същевременно музей, архивен форум и място за възпоменание на жертвите. Една Броке е еврейка, но гледа в значителна степен критично на официалното празнуване на 27 януари. Тази гледна точка е свързана с това, че според нея степента на осмисляне и преработване на холокоста, е различна. Тя казва:

Броке:

“Смятам, че започналото сега празнуване на 27 януари в цял свят, не е толкова свързано с холокоста, нито пък със самите евреи, колкото със състоянието на сегашна Европа. В моите възприятия, следвоенна Европа представлява травматизирано общество, което имаше и продължава да има криза както по отношение на религиозната , така и по отношение на политическата си идентичност. За съжаление – от моя гледна точка – тези две кризи не бяха нито осъзнати, да не говорим пък за някакво преодоляване.”

Що се отнася до ползата от новия световен възпоменателен ден за жертвите на холокоста, скептицизъм изразява и историкът професор Фрай. В същото време той вижда повод за надежда в това, че решението на ООН за обявяване на 27 януари за ден в памет на жертвите на холокоста е станало и с участието на някои арабски държави. Той казва:

Фрай:

“Бих казал, че сега има вече нещо, което да може да се противопостави на онези сили, които отричат холокоста, както и на онези, които отхвърлят правото на съществуване на държавата Израел – с две думи на всички онези, които изразяват изключително враждебни позиции спрямо Израел. За пред тях светът вече разполага с нещо ефективно, макар и все още символично.”