30 години от създаването на либийската джамахирия
2 март 2007
от продължаващия вече години процес срещу българските медицински сестри. Естер Сауб – за това как либийците празнуват 30-та годишнина от създаването на джамахирията:
Вождът маха на възторжените маси: облечен в кафява африканска роба и тъмни слънченви очила. Муамар Кадафи е дошъл в Себха, за да отпразнува в гра, в който е учил, празника на властта си. Дестеки хиляди души участват в централбните за страната празненства: два дни на танци, песни и възторг от вожд.
Либийската телевизия показва непрестанно кадри от страната: красива природа, модерни сгради и оживени дискусии от народните комитети. После в пълен контраст с тях се излъчват кадри на демонстрации и сблъсъци от най-различни държави в света. Посланието е ясно: полковник кадафи е открил най-идеалната форма на управление, третия път между социализма и капитализма. Глас от телевизията прави видеопосланието още по-директно:
Капиталистическата форма на управление е в противоречие със стремежите на свободния народ. Партийните системи пречат на свободата. Третият път доказа, че партиите са модерна форма на диктатура. В една директна демокрация властта се упражнява директно отнарода, без депутати посредници.
Така либия празнува раждането на първата джамахирия в световната история. На втори март 1977-ма година, полковник Кадафи преобръща държавното управление, осем години след преврата, чрез който идва на власт. Парламентът и партиите са разпуснати. Начело на държавта остават само водачът на революцията и няколко министри. Цялата власт – в ръцете на народа, гласи мотото. Държавата се пръвръща в народна джамахирия. Три хиляди народни комитета се срещат два пъти годишно, за да дебатират по въпросите на здравеопазването, възпитанието и финасиите. Към тях се прибяват безброй регионални комитети.
Така наречената зелена книга на вожда става библията на либийската държавна система. Тя е преведена на 30 езика. Всеки ден по либийската телевизия четат откъси от нея. Само че никой не може да разбере револючионното писание, създадено в три части и никой не смее да го критикува или пък да предлага реформи.
Либия е най-богата африканска страна, защото има най-големия резерв на нефт в Африка. Образователната й система обаче е в катастрофално състояние, същото се отнася и до здравеопазването. А либийците са изолирани и изостанали, въпраки първите плахи опита на джамахирията да се отвори в посока запад. Не спират да изчезват и малкото критици на режима, завлечени по затворите, в които мъченията са всекидневие.
Въпреки всичко, откакто Либия предаде атентаторите от Локърби и се отказа от оръжията за масово униожение, за да демонтсрира добра воля спрямо Запада, се появиха и първите вътрешнополитически промени. През януари Кадафи направи промени в управлението и провъзгласи нови министри на финансиите, правосъдието и икономиката. Търсят се чуждестранни инвеститори и се обръща по-голямо внимание на туризма.
Либия празнува. Младежки организации преминават по улиците на столицата с барабани и факели. Повече от половината от либийците са под 20 години. Те празнуват в чест на тяхната държвана система, защото друга така и не познават.