1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

30% от полицаите - роми

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев10 декември 2010

Етническите мнозинства в някои европейски страни не искат да живеят с ромите. Но това е даденост, която не може да се промени. Тоест, явява се един на пръв поглед неразрешим проблем. Е. Никлева има идея за решаването му:

https://p.dw.com/p/QUOp
Ограждането не е решениеСнимка: AP

Не можем да се справим сами с ромския проблем, заявиха неотдавна президентите на централноевропейските държави от Вишехрадската четворка. Четирите страни (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) ще координират усилията си, но ще привлекат и други източноевропейски държави, в които живеят значителни ромски малцинства.

Признанието на четирите от Централна Европа е само още едно от многото доказателства, че ромите отдавна вече не са проблем на отделните национални държави, че с разширяването на ЕС те са се превърнали в европейски проблем.

10-годишните не раждат деца!

Zigeunerjunge in Sofia, freies Bildformat
Мразеното малцинствоСнимка: AP

Неотдавна Франция депортира група български и румънски роми, а действията на френското правителство предизвикаха остри критики от страна на Европейската комисия и бяха следени от цялата европейска общност. Впоследствие български роми заплашиха, че ще се изселят в Хелзинки. Чешките роми традиционно търсят убежище в Канада, заради което бе отменен безвизовият режим между двете държави.

И Чехия, и Словакия, които бяха една държава до началото на 90-те години, често стават обект на критики отвън за дискриминация на ромите в училище и на работното място, за тяхното гетоизиране. България и Чехия имат сериозен проблем с изоставените деца в домовете, а това до голяма степен е проблем на ромската общност: 60 на сто от децата в домовете в Чехия са от ромски произход.

Колко интернационализиран е ромският проблем днес показа случаят с 10-годишното ромско момиче от Румъния, което стана майка и роди бебето си в болница в Испания. Не живеят ли ромите в паралелни общества в ЕС? - така може да се обобщи възникналият по този повод медиен дебат в Европа. 10-годишни деца в Европа не раждат деца, нито сключват бракове.

Навсякъде в Източна Европа имат едни и същи проблеми с ромите - какво по-логично от идеята да се търсят и общи решения? Защо България да не координира политиката си по отношение на ромите с държавите от Вишехрадската четворка? Така, както Германия и Франция (“моторът на ЕС”) и до днес координират действията си по общата валута. Около 250 000 са ромите в Чехия, 530 000 - в Румъния, около 700 000 - в Унгария, където близо 90 на сто от ромските жени са безработни. Високата безработица, престъпността и бедността са проблеми на ромските общности навсякъде.

Но най-драматичният проблем, свързан с ромите, е почти невъзможното съжителство между мнозинството и малцинствената общност. Расизмът и омразата, които днес се изливат особено в интернет, вече станаха банално всекидневние в новите демокрации. Брутални убийства на роми, и то по расистки мотиви, имаше в Чехия и Унгария, а походите през ромски квартали на междувременно забранената екстремистка Унгарска гвардия всяваха страх и напрежение. В България не само езикът на омразата спрямо ромите, но и насилието не е рядкост. Съвсем наскоро бръснати глави без повод пребиха няколко роми в градския транспорт.

Унгария вече даде пример

Kind im Roma-Slum Shutka
В Европа живеят над 12 милиона ромиСнимка: DW

От новата година Унгария поема председателството на ЕС, после наред е Полша. Каква по-добра възможност за Нова Европа да вкара в европейския дневен ред и своите проблеми? А не просто да “преглъща” критиките на Запада...

Унгария вече обяви, че по време на нейното председателство акцентът ще бъде върху енергийната сигурност и положението на ромите. В Европа живеят 12 милиона роми и всяка от страните със значителни ромски общности е длъжна да се ангажира с конкретни цели: подобряване на заетостта, мерки срещу бедността, задържане на ромските деца в училище.

Унгария вече даде пример с така наречената “позитивна дискриминация”. Будапеща въведе квоти за роми в държавния сектор: 30 на сто от работните места, включително и в полицията, трябва да бъдат запълвани с кандидати от ромски произход.

В обобщение: през 2011 година така наречените „нови демокрации” имат шанс най-после да се захванат координирано с ромския проблем. Да търсят заедно решения. А така и гласът на Нова Европа ще прозвучи по-силно и разпознаваемо в ЕС.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми