50 години от сключването на първото споразумение за привличане на гастарбайтери в Германия

на първоначалните планове голяма част от гастарбайтерите се установяват заедно със семействата си за винаги в Германия, където по настоящем живеят над 9 милиона души с чуждестранно потекло.

При подписването на първото споразумение за привличане на гастарбайтери обликът на Германия се различава коренно от днешния й. Едва десет години делят разделената на две страна от нацисткия режим и края на унищожителната Втора световна война. Докато Източна Германия се бори с всичка сила за установяването на действащия комунизъм, западната й посестрима изживява невиждан икономически просперитет. Безработица няма, дори точно обратното: икономическото чудо на младата Федерална република жадува за значително повече работна сила отколкото е налице, най-вече в селскостопанския отрасъл, индустрията и минното дело. Така се стига до решението за сключване на двустранни споразумения за привличане на работна ръка от чужбина. Първото такова споразумение се подписва тържествено на 20 декември 1955-та година в Рим.

Това не покрива обаче нуждите на германския пазар. Федералната република сключва поради тази причина подобни споразумения също с Гърция и Испания, по-късно с Турция, Тунис, Мароко, Португалия и Югославия. Това поставя началото на масивна мигрантска вълна в посока Германия. Още през 1964-та година на Кьолнската централна гара се отпразнува пристигането на единмилионният гастарбайтер в Германия – с традиционната духова музика, приятелско ръкостискане и дори подарък – чисто нов мотоциклет, символичен израз на благодарността за усърдието на чуждестранните работници при доизграждането на германското икономическо чудо.

Днес, 50 години след подписването на първото споразумение за привличане на гастарбайтери в Германия, може да се направи следната равносметка: Някогашните гастарбайтери, упражняващи в повечето случаи тежък физически труд, допринасят изключително за икономическия просперитет на Западна Германия. И това, въпреки че отношението към тях в ежедневието е не винаги почтително. 5 десетилетия след сключването на първото споразумение за гастарбайтерите трябва да се обърне обаче внимание и на неимоверните обществени предизвикателства, възникнали в следствие на имигрантската вълна. Притивно на първоначалните планове голяма част от гастарбайтерите се установяват заедно със семействата си завинаги в Германия, в повечето случаи заради по-добрите перспективи в новата родина, често обаче и по желание на работодателите, които предпочитат да запазят обучения вече персонал. Най-вече турските гастарбайтери се възползват от възможността да се установят завинаги във Федералната република. Те наброяват по настоящем над два милиона души и са най-голямата малцинствена група в Германия. Основната роля на чужденците в изгражднето на модерното германско общество проличава не само по многобройните дюнерници и пицарии. Факт е, че тези чужденци не са повече гости в Германия, а част от германското общество. Интеграцията им е въпреки това всичко друго, но не и съвършена. Ярък пример за това е фактът, че този дефицит засяга често дори третото поколение имигранти. Въз основа на чуждестранното си потекло и несъвършеното владеене на немски език повечето деца на чужденци имат доста по-лошо образование от германските си връстници. А това намалява значително така или иначе нищожните шансове на трудовия пазар в Германия.