50 години от смъртта на Бертолт Брехт

Популярността на Бертолт Брехт се дължи може би на това, че той винаги иска и да забавлява публиката. Това му се удава по един несравним начин в “Опера за три гроша”, неговата и до днес най-играна творба.

Брехт, поетът с коженото яке и пурата в уста, кошмарът на всеки еснаф, се ражда на 10 февруари 1898 в Аугсбург в дребнобуржоазно семейство. Още от малък той е по-сериозен и по-бунтарски настроен от връстниците си, както си спомня по-късно брат му Валтер:

“В нашето семейство това изпитваха на собствен гръб най-вече баща ни и майка ни, за които той беше голяма грижа. Но тъкмо това е отличителната черта на гения: неговата различност от другите като мисъл и чувство.”

Още от рано “геният” Брехт търси нова форма на театъра. Той не иска просто да предизвика чувства сред зрителите, а да ги ангажира. Така се ражда неговият “ефект на отчуждението” – чрез коментиращи изречения от сцената, чрез вмъкнати песни и обяснения публиката вниква в обществения фон. Целта на всичко това е да се промени обществото. За Брехт това означава: да се промени в посока към комунизма. Той никога не става член на комунистическа партия, но до края на живота си остава марксист – макар и неудобен за всички догматици.

В този контекст трябва да се разглежда и становището му, че групата, обществото превъзхожда индивида – както обяснява дългогодишната му сътрудничка Елизабет Хауптман:

“На първо място той беше на мнение, че днес човек не може повече да се справи сам с големи, сложни задачи. Затова той винаги поставяше на обсъждане и пред театралната трупа своите идеи и онова, което пишеше. И човек спокойно можеше да не се съгласи с него или да даде собствено предложение.”

Брехт се опитва да запази работния си стил и по време на изгнанието си – първо в Скандинавия, после в Америка и Швейцария. Постепенно кръгът около него се стеснява, но с него винаги е жена му, актрисата Хелене Вайгел, която по-късно добива световна известност с ролята си на “Майка Кураж”. През 1949 той се връща в Берлин, в ГДР, където до смъртта си през 1956 ръководи своя собствен театър, прочутия “Берлинер ансамбъл”.

Брехт бе проблем за политическите кръгове както на Изток, така и на Запад: в ГДР го смятаха за несериозен в политическо отношение, докато на Запад го възприемаха като представител на комунистическия режим. Международният театрален свят и най-вече публиката обаче отдавна е решила: Брехт е един от най-големите писатели на 20 в.