50 години от създаването на германския Съюз на прокудените

Всяко четвърто германско семейство е засегнато под някаква форма от гоненията – съобщават от Съюза на прокудените. Тази глава от историята не е затворена дори и 60 години след последните гонения на германци от области в източна Европа, принадлежали до 1945-та година на Третия райх, респективно там е имало германски селища. Най-малкото от гледна точка на съюза на прокудените – не е. Организацията, чиито членове наброяват 2 милиона, се поставя за цел “запазването на многообразието на културните традиции и на културното наследство на германците на изток”. Същевременно Съюзът се занимава и с въпроса за обезщетенията – деликатна тема, която донякъде бе успокоена поне в политически план от така наречената Декларация от Гданск от 2003-та година. Тогава държавните глави на Германия и Полша се обединиха около мнението, че за предявяването на повече претенции за обезщетения място не трябва да има. Но от юридическа гледна точка последната дума ни най-малко не е изречена. Дейността на Пруската агенция за възвръщане на собствеността – обединение, което настоява за връщането на някогашната собственост или за обезщетение, тревожи поляците особено много.

Както сочат данните на Съюза на прокудените – в периода между 1944 и 1950-та година от родните си места са били прогонени около 15 млн германци. Осем милиона се настаняват тогава на територията на старата Федерална република, около 4 млн – на територията на бившата ГДР. При бягството си Източна Прусия, Силезия, Померания или Судетска област загиват около 2 и половина млн германци. Първите опити на прогонените да създадат в Западна Германия свое обединение, което да защитава интересите им след войната, се натъкват на отпора на съюзниците. На прокудените се гледа като на реваншисти, в политически план те клонят в най-голяма степен към гражданските консервативни партии. Проучване на списанието Дер Шпигел е показало, че в редиците на членовете на Съюза на прокудените има три пъти бивши служители на СС, отколкото средно за населението.

Затова и отношението на Съюза към германската социалдемократическа партия за продължителен период от време е дистанцирано. Едва през 2000-ната година в лицето на тогавашния федерален канцлер Герхард Шрьодер един високопоставен социалдемократ участва в годишното честване на прокудените. Дотогава контактите между Съюза и социалдемократите са приблизително около нулата.

Което се променя най-късно със създаването на фондацията “Център против гоненията” преди седем години. Ерика Щайнбах, председателка на Съюза на прокудените, привлича към дейността на фондацията видния социалдемократ Петер Глоц. Който междувременно е покойник. И все още не е решено къде да бъде поставен “видимият знак”, който центърът иска да издигне в памет на прокудените, но мнението на Съюза непременно ще бъде отчетено при утвърждаването от страна на управляващите на концепцията за издигането на възпоменателния знак. Което е не на последно място заслуга на председателката Щайнбах. Тя, която е родена непосредствено преди края на войната в Гданск, играе решаваща роля за смяната на имиджа на Съюза на прокудените. На нея се приписва и заслугата за “изваждането” на организацията от дясното пространство. Същевременно тя успя да събуди нов интерес към историята на прокудените и сред най-младите хора.