52 милиона хора в света гладуват

Отрезвяващата тенденция е, че страните в света не успяват да овладеят проблема с гладуващите. Точно обратното, през последните две години броят на онези, които гладуват, се е увеличил на 18 милиона. Особено ужасяващ факт е, че пет милиона деца умират годишно вследствие на недохранване. Според доклад на Световната организация по проблемите на изхранване на населението 852 милиона души в света гладуват. Въпреки отрицателната тенденция Световната организация все още не иска да се откаже от формулираната през 1992 година цел на Обединението нации до 2015 година да намали броя на гладуващите в света наполовина. За да се реши успешно проблема, организацията трябва да засили още повече ангажимента си, трябва да се ангажират още повече и правителствата на развиващите се страни казва заместник-директорът Хартвиг де Хаен.

”Това изисква усилия, казва той, преди всичко в самите страни: необходими са повече ресурси, трябва да се сложи край на дискриминацията на бедните в общата икономическа политика. А и в политиката за помощи за развитие трябва да се направи повече. Всеки долар, инвестиран в селското стопанство и в борбата срещу глада, ще се възвърне под формата на по-голямо търсене в тези страни и по-голяма политическа стабилност в света. В крайна сметка инвестициите в борбата срещу глада са инвестиции за мира в света.”

И обратното, войните си остават една от главните причини за хроничния глад и недохранването. Афганистан, Ирак, Ангола се числят към страните, в които проблемите с изхранването на населението са се увеличили. В доклада се изтъква също, че има и примери, които вдъхват надежда. В близо 30 страни положението явно се е подобрило, броят на гладуващите е намалял с най-малко 25%. Между тези страни са Гана, Виетнам, Република Конго и Перу. Общото между тези страни, изтъква Хаен, е, че в тях няма войни и въоръжени конфликти, те отбелязват висок икономически растеж, базиращ се на селскостопанския икономически растеж. Освен това тези страни са интегрирани в световната търговия. Положителните примери показват как може да функционира успешната политика на борбата срещу глада. Почти всички страни, които са на път да овладеят проблемите с недохранването на населението, казва Хаен, са предприели сходни мерки.

”Приоритет на инвестициите в селскостопански райони, където живеят две трети от бедните. Освен това, социалният компонент. Страните трябва да положат повече усилия, за да помогнат пряко на гладуващите. Гладът често е една от причините за бедността. Ако хората нямат какво да ядат, те не могат да намерят работа, не могат да получат образование, това е един затворен кръг, който е трудно да се пробие.”

Гладът, предупреждава Световната организация по изхранване на населението, има не само тежки последици за хората. Той е и икономическо бреме за развиващите се страни. Медицинското обслужване на майки и деца, страдащи от недохранване струва на бедните страни близо 30 милиарда долара годишно. Целенасочената борба срещу глада е не само морална повеля, тя е и икономически целесъобразна. Освен страдание, гладът причинява икономически загуби в размер на 500 милиарда долара, между другото и защото децата, страдащи от недохранване, впоследствие почти никога не могат да работят пълноценно.