60 години от основаването на Израел

60 години Израел: израелци и палестинци ще се замислят в продължение на няколко часа или дни, спомняйки си паметната 1948 година. И отново годишнината ще е повод за чествания и за демонстрации на сила от едната страна, както и за носталгия, тъга и чувството за поражение - от другата. Толкова по-учудващо е, че междувременно размислите все повече се ширят и от израелско-еврейската страна. Така например само допреди няколко години щеше да е немислимо онова, което написа всекидневникът "Аарец" по повод на юбилея:

"60 години Накба, 60 години нищо"

Под "Накба" /бедствие/ палестинците разбират деня, в който е основана държавата Израел.

Разбира се авторът на израелския вестник не смята основаването на Израел за бедствие, но с пълно сила станалото след него. А и несталото. По точно, че до мир не се стига.

На последния кръгъл юбилей преди 10 години, все още се изпитваше оптимизъм и се хранеше надеждата, че спогодбите от Осло все пак може би ще доведат донякъде. Отдавна вече от тези надежди не остана нищо и опитите на президента на САЩ Джордж Буш да приключи мандата си с мирен договор за Близкия изток, се разглеждат от повечето наблюдатели като напразни. 80 на сто от израелците не вярват във възможността за успех, сред палестинците вероятно песимистите са още повече.

Този песимизъм не накърнява

историята на успеха на Израел

в редица други сфери: еврейската държава, въпреки някои обществено политически странности, е жива демокрация и е водеща в региона по отношение на науката и медицината, с мощна икономика и с все още най-силните въоръжени сили.

Каква полза обаче от всички тези достижения, когато няма мир? 6-те десетилетия история на израелската държава са изпълнени с пропуснати шансове за постигането на този мир. Пропуснати и от двете страни. Така, както палестинците, а заедно с тях и целият арабски свят отхвърляха толкова дълго всяка мисъл за мир и признаване на Израел, така и всички израелски правителства предпочитаха да се облягат на военната мощ вместо на дипломацията и готовността за отстъпки.

В Израел често си спомнят за

"трите не-та" на арабите

след Шестдневната война: "Не на преговорите с Израел, не на признаването на Израел и не на мира с Израел". Израел обаче също разполага с дълъг списък отрицателни отговори: дълго време отсъства дори желанието палестинците да бъдат признати като общност. Отхвърляна е и идеята за палестинска държава. В наши дни основните табута за Израел са въпросът за завръщането на бежанците и за компромис относно Ерусалим. Още едно допълнително бедствие и за двете страни е, че те непрестанно се опитват да върнат колелото на историята назад.