60 години от основаването на ЮНЕСКО

33-тата сесия на генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж премина в сянката на спорове около културното многообразие. САЩ, Индия и Мексико желаят да осуетят приемането на споразумение за защита на многообразието в културните форми на изразяване. И това не е никак учудващо. Защото в случая с конвенцията за защита на културното многообразие става дума за много пари. От едната страна на конфликта стоят САЩ – тяхното правителство, филмовата и музикалната им индустрия ,както и издателските им къщи. Всички те гледат на културата като на стока, коята не се нуждае от особена защита. Филмите например – според американското разбиране – следва сами да си пробиват път и да печелят пари на пазара. Не успеят ли – такъв им бил късмета. Затова от Вашингтон настояват, за филми, книги, плочи и други подобни произведения на културата да действат същите правила, както и за автомобили, гайки, компютри или тенекиени кутийки за бира. Представител на противното разбиране – застъпвано от множество различни нации – е мароканският министър на културата Мохамед Ахаари. Той казва :

Ахаари:

“Трябва да сме наясно, че днешната културна продукция е културното наследство за бъдещето.”

Затава според министъра е нужно това многообразие да бъде защитено. То е важно – впрочем - не само за културите на света, но и за оцеляването на общите човешки ценности като свободата, демокрацията и човешките права.

2000 делегати от 191 страни-членки на ЮНЕСКО пристигнаха в Париж за дискусии по тези и други теми. Освен официалните делегати, има и лобисти. Пряко или косвено пратенниците на концерните от развлекателния бранш се опитват да осъществят контакт с делегатите на ЮНЕСКО. От другата страна на барикадата са представителите на неправителствените организации, които се опитват да попречат на това, комерциалните аспекти да вземат връх в декларациите на ЮНЕСКО. Един от тях е Саша Кок. Той е представител на едно обединение от неправителствени организации в Париж и казва по повод конвенцията за защита на културното многообразие следното:

Кок:

“ САЩ казват например на Хаити следното: Ако желаете да сключите с нас търговско споразумение, трябва да ни разрешите, американски инвеститори да закупят някои ваши културни институции. Вие нямате право да субсидирате обществено-правните си радиостнации, нито пък вашите творци. Това противоречи на правилата на пазара. Тогава Хаити би отговорил: ние бихме се съгласили да приватизираме, но не можем, защото сме подписали конвенцията на Юнеско за културното многообразие. Ние сме задължени да пазим нашите творци.”

В миналото, а и днес нерядко са се чували критики, че ЮНЕСКО не работи достатъчно ефективно. Погледне ли обаче човек, за какви сложни теми става дума и преди всичко, с колко ясно изразени интереси имат да се преборят делегатите, става ясно, че това не е работа, която може да се свърши за ден-два.