63-ма журналисти са били убити през 2005-та година при изпълнение на служебните си задължения

�жна, отколкото окуражаваща. 63-ма журналисти са били убити през миналата година при изпълнение на служебните си задължения. Това е най-големият брой жертви в тази професия от 1995-та година, когато бяха убити 64-ма журналисти. Гернот Йегер разговаря по темата с Михаел Редиске, член на упрвителния съвет на организацията “Репортери без граници”.

Разговорът започва с въпроса, дали изминалата 2005-та година е била по-скоро добра или по-скоро лоша за журналистите по цял свят.

“Според статистиката на нашата организация през 2005-та година са били убити 63-ма журналисти”, казва в отговор Михаел Редиске от “Репортери без граници”. “Броят на жертвите се покачва с всяка изминала година. За сравнение през 2002-ра са били убити 25 журналисти, през 2004-та 54-ма. В този смисъл миналата година беше лоша за журналистите по цял свят. Все по-голям става и броят на държавите – през миналата година 22 – в които биват убити журналисти. За трета поредна година най-опасното за журналисти място в света е Ирак. През 2005-та там са били убити 24 журналисти и петима техни сътрудници.”

Кои други държави освен Ирак са особено проблемни, кои са – така да се каже – най-черните овци в това отношение, е следващият въпрос в разговора с Михаел Редиске.

“Черните овци са естествено държавите, в които, тъй като няма свобода на словото, няма и добри журналисти. Много опасни за журналистите са държавите, в които обществото или опозицията се опитват да въведат известна свобода на словото, тоест държавите, в които от формална гледна точка тази свобода е гарантирана, но не се прилага на практика. Като в Бангладеш например, където ислямстки групировки нападат журналисти, или в други страни, където правителството вкарва неудобните за системата журналисти зад решетки, където се прилага т. нар. цензура чрез убийство.”

Има ли такива държави, в които през 2005-та е отбелязано подобрение на условията на труд и живот за журналисти, гласи последният въпрос в разговора с Михаел Редиске.

“Този въпрос е много по-труден от въпроса, къде се е влошило положението. В обши линии мога да кажа, че през последните няколко години регистрираме подобрение на положението в новите страни-членки на Европейския Съюз, както и в страните, кандидатстващи за еврочленство. Искам да спомена също приноса на Белгия, която миналата година прие закон за гарантиране на информационната свобода, тоест закон за съхраняване на анонимността на журналистическите източници. Това е също много важен аспект от работата на журнилстите. Нека припомня, че в много западноевропейски държави, в това число и в Германия, тази тема подлежи все още на обсъждане”, заяви в заключение Михаел Редиске от неправителствената организация “Репортери без граници”.