68 милиона бежанци: лицето на страданието

Най-новата бежанска вълна е от Средна Америка. Насилието и гладът принуждават много хора от Хондурас, Никарагуа, Салвадор и Гватемала да бягат. Тяхната цел са САЩ. Но там те се натъкват на непреодолими препятствия: президентът Доналд Тръмп не си поплюва много с нежеланите мигранти и повечето от тях остават заклещени на границата между Мексико и САЩ.

Консервативното австралийско правителство не иска никакви бежанци в страната. Тези, които успеят да се доберет до Петия континент, биват незабавно екстрадирани. Австралия е сключила споразумения с много тихоокеански държави, като Папуа Нова Гвинея и Науру, където бежанците биват затваряни в специални лагери. Наблюдателите описват като катастрофално положението им.

Този палестински бежанец е на 80 години. Вече от няколко десетилетия Хусеин Або Шанан живее в Йордания. Населението на кралството е почти 10 милиона, а 2,3 милиона са регистрираните палестински бежанци. Някои от тях са пристигнали в страната още през 1948 година - след края на арабско-израелската война. Към тях актуално се прибавят и още 500 хиляди сирийски бежанци.

За много венецуелци Колумбия е надеждата им за спасение. Там те живеят в лагери като този на снимката ("Ел Камино") в предградията на столицата Богота. Политиката на президента Николас Мадуро съсипва Венецуела, която вече не е в състояние да осигури дори прехраната на гражданите си. И много от тях бягат. В страната има и остър дефицит на лекарства.

Редовно границата между Босна и Херцеговина и Хърватия е атакувана от мигранти, чиято цел е да се доберат до ЕС. Този маршрут обаче е доста опасен - особено през зимата, когато студът, снегът и бурите превръщат прехода в истинско изпитание.

Повече от един милион мюсюлмани-рохинги са избягали от Мианмар, търсейки убежище в Бангладеш - една от най-бедните страни в света. А бежанският лагер Кутупалонг (на снимката по време на дъждовния период) в момента е най-големият бежански лагер в света.

Централноафриканската република всъщност разполага с всичко необходимо за изграждането на едно стабилно общество: плодородни почви и много подземни богатства. Но войната в страната, конфликтите в съседните държави и войнстващият ислямизъм подхранват насилието в региона. И безброй хора са принудени да живеят във временни подслони, както на тази снимка в столицата Банги.

Дълго време в самата Уганда бушуваше гражданска война. Междувременно ситуацията се стабилизира в сравнение с други африкански държави. Пристигането в Кулуба на първо време означава сигурност за тези бежанци от Южен Судан. Дотук стотици хиляди южни суданци са потърсили убежище в Уганда.