1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Aкценти от интереса на международните медии към България

18 април 2005
https://p.dw.com/p/AuKS

Колкото повече наближава датата за приемането на България и Румъния в ЕС, толкова повече скептични гласове се чуват из западното медийно пространство. В Дискусионното предаване на Сабине Кристиянсен по Първа програма на обществено правната германска телевизия АРД беше дискутирана проблематиката за въвеждането на минимални надници и заплати в някои браншове, застрашени от дъмпингови цени от Източна Европа. Един от участниците в дискусията – австрийски предприемач – изрази в тази връзка несъгласие с решението за приемане на България и Румъния през 2007 година. Според него общността още не е преживяла ударния прием на десет нови страни, а вече се задават нови. Според същия предприемач, задачата на ЕС не може да бъде в това, в страни като България и Румъния да се въвеждат западните стандарти на живот, тъй като това било свързано с падане на жизнения стнадрат за определени групи хора в държавите от сегашната общност. Темата за дъмпинга на надници и заплати изобщо е доминираща сред медиите в момента. Във водеща статия на “Зюддойче Цайтунг” днес се цитира критиката на генералния секрпетар на ГСДП Франц Мюнтеферинг към мениджъри и предприемачи, сравнявайки ги с ята скакалци, които опосквали всичко и после отлитали на друго място. Мюнтеферинг се позовава на германския профсъюз на работещите в металообработващата промишленост. Споредданни на Иг-Метал – така се казва профсъюза - германските предприемачи непрекъснато прескачали от една страна в друга в търсене на още по-ниски заплати и производствени разходи. Проезвидства, които били изнесени в Унгария вече били под покнкретната заплаха да се изместят към България или Румъния. Работниците там след това попадат под същия натиск за изнудване на по-ниски заплати, както и другаде. Казва им се, че ако искат да си запазят работните места, трябва да са съгласни на по-ниски цзаплати – твърди шефът на ИГ-Метал в провинция Бавария Вернер Нойгебауер. Редица други вестници цитират днес същата информация с някои добавки. Хамбургер Абендблат например пише, че не се забелязва край на тази тенденция. Защото средните месечни заплати на трудещите се в металообработването са прекалено различни в зависимост от това, за коя страна става дума. Докато в Германия заплатите са от порядъка на 2200 евро, в Унгария и Словения нивото е ком 800 евро, в България – към 200 евро, ав Румъния – около 150 или поще по-малко. Мюнхенският вестник Меркур пък цитира профсъюзният деятел Нойгебауер,който призовава към международно сътрудничество с цел, да няма нелоялно изнудване на работници в отделните страни. “Докато ние на запада имаме 100 годишен опит с капитализма, то колегите имат едва 10 години” – казва той.

Вестник Майн- Шпитце помества статия за подправени евро-банкноти от Източна Европа, където отново става дума и за България. Повтаря се констатацията на специалситите, че фалшификатите придобиват все по-добро качество. Цитирани са криминални експерти от Майнц и Висбаден, според които подпавените пари идвали главно от Източна Европа – и най-вече от Литва, България и Турция. Вестник Франкфуртер Алгемайне пък информира, че България и Ръмъния вече се подготвят за въвежданет она еврото като през 2009 или 2010 година. Според вестника, България на практика беше била направила тази стъпка, обвързвайки лева с еврото в рамките на Валетния борд по фиксиран кърс от 1,96 Лева за евро.

Няколко австрийски вестници отново споменават България в неблагоприятния контекст за трафик на хора и продажби на деца за проституция.В Статията на “Дер Щандарт” се споменава, че от България били правено много обещания за ограничаване на неблегалния трафик на хора, но твърде малко се изпълнявало. Ръководителят на центъра за борба срещу трафика на фора към вътрешното министерство Гералд Тацгерн казва, че все пак примамливата цел за членство в ЕС, водела и до някои резултати. Така от България било обещано, че още преди парламентарните избори на 25 юни ще ще бъдат направени законодателни промени, които да утежняват издаването на задгранични паспорти на деца.