Aкценти от интереса на международните медии към България

Берлин желае да постави ново начало на взаимоотношенията с Либия - това е едно от многобройните заглавия в днешния германски печат,свързани с посещението на канцлера Шрьодер при Муамар Кадафи. Вестник "Ди Велт", Мителдойче Цайтунг, Наумбургер Тагеблат, Щутгартер Цайтунг и други информират за намерението на канцлера активно да обърне внимание на случая с осъдените на смърт български медицински сестри и да се застъпи за освобождаването им. По-нататък се казва, че според обвинението те са заразили над 400 деца в либийския град Бенгази с вируса на СПИН. Защитата обяснява случая с липсата на хигиена и произтичащите от това зарази- пояснява Ди Велт. Вестниците пишат още, че София обвинява Либия в употребата на изтезания над задържаните и че в началото на идната година се очаква да излезе резултат от обжалването на присъдата. Има белези, че либийското ръководство може да се откаже от досегашната си твърда линия на поведение - се казва още в германския печат. От решението на този случай между другото зависи и по-нататъшното сближаване на Либия към ЕС. Вестник Файненшъл Таймс Германия изразява мнение, че със вдигането на ембаргото срещу Либия и даването на страната на шанс за сближаване с ЕС може да се постигне повече отколкото с твърдоглави призиви на правозащитници за изолирането на Либия от международни контакти. По този повод вестникът пише : "Търговският пътник Шрьодер носи в багажа си не само икономически въпроси. Още днес той може да даде важен сигнал, когато обърне внимание на Триполи върху съдбата на петте осъдени на смърт българки, които били заразили либийски деца със Спин. Та нали и Либия е заинтересована от добри взаимоотношения със света." Друго мнение изразява германският политолог от сирийски произход Басам Тиби, на страниците Франкфуртер Нойе Пресе. Според Тиби посещението на Шрьодер в Либия е безотговорно действие, защото придава легитимност на един тоталитарен режим, който потъпква човешките права и демокрацията.

В съобщение за печата на германското външно министерство се информира за посещението на държавния министър по европейските въпроси Ханс Мартин Бури в България и Румъния и срещите му с президента Първанов и българската министърка Мелена Кунева. Препратки от уебсайта на Германското външно министерство предлагат информация за България и развитието на отоншенията и с ЕС. Там се казва, че след приема на страната в НАТО през март 2004, основна задача на вътрешната и външна политика на България е станало прриключването на преговорите с ЕС още до края на мандата на настоящата комисия и хармонизирането на общото европейско законодателство с българското. Казва се също, че с за ускореното сближаване на България към ЕС , общността отпуска на страната повишени субсидиипод формата на предприйсединителна помощ - в момента в размер на около 300 милиона евро годишно, както и улеснен достъп до европейските пазари.

Австрийският Йостерайх Журнал споменава за най-голямото международно учение за справяне с катастрофи което ще се проведе във Винер Нойщат. Там се очакват спасителни отряди от много страни, включително и от България. Канадският "Отава Ситизън" информира за дейността на частната фирма Интелкан Техносистемс , която е подписала договори за модернизирането на системата за въздушен контрол на движението в България и Румъния. Вестникът пише, че след приемането на двете страни в НАТО военните летища в региона се нуждаят от адаптиране към техническите стандарти на НАТО. В България Интелкан е спечелил наддаването на модернизацията на три военни бази на стойност от 65 милиона долара-съобщава канадското издание.

Швейцарският Нойе Цюрхер Цайтунг информира за доклада на Световния икономически форум за глобалната конкурентноспособност през 2004-2005 година и по този повод отбеляза, че България и исобоено Румъния са намерили значително по-добро място в класацията в сравнение с предната година, което се обяснявало с благотворното влияние на скорошната перспектива за членство в ЕС.Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пък предлага анализ за развитието на икономиката в Европа като пише, че се забелязва ускорено изнасяне на икономически дейности и производства на Изток - към България, Сърбия и Челна Гора и Русия - поради това, че производствените разходи там са значително по-ниски отколкото на Запад.