Dress code и троскот

Дори само от думата ме напушва смях: дрескод. Че на българска почва звучи малко като троскот, е едно на ръка. Когато обаче въпросът за облеклото на депутатите в Народното събрание се обсъжда едва ли не като политически, от неволния комизъм на тази дискусия на човек направо може да му се доплаче. Защото българските депутати имат проблем не с външния си вид, а с доверието на своите избиратели – виж съответните проучвания. Средностатистическият избирател очаква от своя депутат не модно ревю, а защита на интересите си. Той иска да се идентифицира със своя избраник, а не да се диви на костюма и вратовръзката му (каквито сам трудно може да си позволи). Колкото до онези, които велемъдро хортуват за авторитета на институцията и за респекта, който уж внушава официалното облекло, нека им припомня един класически цитат:

“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук,

наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.»

Да, в много страни с доста по-стара представителна демокрация парламентаристите са отгоре до долу в троскот, пардон – в дрескод. Но, първо, никой не е казал, че това непременно заслужава подражание. Да се изстъпиш с напудрена бяла перука

и да блъскаш с тояга в пода

някак си не звучи нито много смислено, нито като сериозно политическо действие. Особено в началото на ХХІ-ви век. Тоест, самоцелното придържане към някаква традиция няма собствена стойност. Още по-малко пък, когато това не е твоя традиция. И второ, ако оставим традициите настрана: на формалното облекло, на уни-формата, държат най-вече репресивните и/или комплексирани общности и общества. Въвеждането и спазването на формален ред просто притъпява пристъпите на усещането за малоценност и страховете пред хаоса на една комплексна ситуация. Каквато, впрочем, е законодателната дейност.

Уви, белгийската мантия на бай ти Ганя днес служи като универсален инструмент за манипулации в българското общество, а редом с чалгата е и отличен проводник на пошлост. То не случайно

най-квадратните елементи от въпросното общество първи се научиха да носят “Армани”

– за това много мозък не се иска. “Парвеню” означава “да те видят”. Да те видят, че си лъскав и натруфен. А в какво състояние всъщност е хигиената ти – правна, политическа, интелектуална и нравствена – кой ти гледа...

Един модерен парламент не на последно място трябва да бъде царство на плурализма и на свободата. И това е едно от главните му съобщения към хората, които са делегирали политическите си права на депутатите. Така че нека едни си се прищъпват с колосани яки и хърватски фльонги (известни като вратовръзки), след като им е важно, но нека и другите да бъдат оставени на мира. Защото са там, за да вършат работа, а не за да бъдат видени.