1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Eврозоната - проблеми и перспективи

21 ноември 2003
https://p.dw.com/p/Asmm
На 1-ви ноември тази година в кабинета, намиращ се на 35-етаж на Европейската централна банка във Франкфурт, бе извършена смяна. Холандецът Вим Дойзенберг отстъпи шефското кресло на французина Жан-Клод Трише. Така за стабилността на единната европейска валута - еврото занапред ще отговаря представител на Франция. Злите езици побързаха иронично да напомнят, че неотдавна френският франк бе всичко друго освен твърда валута. В сравнение с германската марка, фрeнската национална валута бе оприличавана по-скоро на мекото френско сирене камембер. Ще съумее ли тогава французинът Жан-Клод Трише да се справи с проблемите на еврозоната?
В същност опасенията в този случай са безпочвени. Самият Трише, наричан в родината си "аятоллах на стабилността" ще направи всичко възможно, Европейската централна банка да запази реномето на еврото. Проблемите идват по-скоро от другаде. Когато с настъпването на 2002-ра година германците изпратиха с носталгия златното време на марката, те се надяваха, че новата европейска валута ще бъде поне толкова стабилна. Та нали Маастихтските критерии бяха онзи корсет, който трябваше да стяга финансовата дисциплина на страните учстнички в еврозоната, гарантирайки така стабилността на еврото. Тогава никой не очакваше, че един ден самата Германия ще престъпи железните правила на финансовата игра, прекрачвайки допустимата 3%-ова граница на дефицита в държавния бюджет. А заедно с нея и Франция е на път, през 2004-та година отново да не изпълни този Маастрихтски критерий. По данни на Еврокомисията се очаква дефицита във френския държавния бюджет да достигне 4,2% от брутния вътрешен продукт на страната. Поради този факт френският финансов министър Франсис Мер бе критикуван остро от европейските си колеги, особено от представителите на Австрия, Холандия и Финландия. С неохота французите обещаха на 25-ноември да информират Брюксел за мерките, които страната ще вземе, за да излезе от създалата се ситуация. В същото време Париж категорично се противопоставя на искането на комисаря Солбес, Еврокомисията да контролира всеки шест месеца френския държавен бюджет.
Франсис Мер получи подкрепа единствено от Берлин, където неговият колега финансовият министър Ханс Айхел има същите проблеми с държавната хазна и на свой ред също нарушава приетия още през декември 1996-та година Пакт за стабилност на еврозоната.
Как изглежда целия този театър в очите на бъдещите членки на Евросъюза? Някои от новите кандидатки, като например страните от Балтика, още днес изпълняват критериите за влизане в еврозоната. На този фон буди недоумение изявлението на германският финансов експерт Кох-Везер, да не се бърза с въвеждането на еврото в източноевропейските страни. Очаква се първите нови участници от Източна Европа да прекрачат прага на Евро-клуба най-рано през 2006-та година. Въвеждането на еврото в новоприетите страни ще бъде акт с особена символика. От една страна това ще бъде щастлив край на дългите и мъчителни години на икономическата реформа, а от друга страна това ще означава признаването им като пълноправни участници в голямата европейска игра.