"Eвропа на гражданите" или демократични ли са структурите на ЕС?
21 ноември 2003Реклама
В докладa си от 29-ти декември 1975-та година, тогавашният белгийски премиер Лео Тиндеманс за първи път използва термина "Европа на гражданите". От тогава насам терминът навлезе в жаргона на европейските политици. Дори кралят-слънце на Европейския конвент - Валери Жискар д'Естен напоследък ни убеждава, че всичко се прави в името на обикновения гражданин на Евросъюза. Реалност ли е днес "Европа на гражданите" или става дума по-скоро за конструкция, в която доминира политическият елит на националните държави?
Още през 18-ти век видният представител на европейското Просвещение Жан-Жак Русо формулира тезата за народния суверенитет. Taка заедно с мрака на Средновековието си отива и идеята за абсолютния монарх като единствен, поставен от Бога суверен. На негово място в своята политическа философия Русо издига обикновения гражданин - положение залегнало и до днес в съвременната представа за демокрацията. Същността на това понятие се изразява в идентичността на управлявани и управляващи. И ако в условията на пряка демокрация това единство е съвсем естествено, то при представителната демокрация нещата са далеч по-сложни. Тук твърде често гражданите деградират до обикновени зрители на театъра, игран от избрания от тях политически елит. Има реална опасност актьорите - т.нар. "представители на народа" да се самозабравят, дистанцирайки се от интересите на своите избиратели. За да се предотврати произвола в управлението е необходим строг контролен мехнизъм, който да гарантира независимостта на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това всъщност е класическото стриктно разделение на властите, така като го е виждал още бележитият френски мислител Шарл Монтескю.
Как стоят нещата в Европейския съюз днес? Там гражданите са представени от избирания всеки 5 години пряко от тях Европейски парламент. Ако приложим класическата схема на разделение на властите би следвало законодателната власт да е съсредоточена изключително в ръцете на евро-парламентаристите. Но в Европейския Съюз има и един друг орган, Съвета на министрите, който всъщност играе решаваща роля в законодателния процес. В него участват не пряко избрани представители на гражданите на Европа, а министри, делегирани от отделните правителства на националните държави. Ако изключим референдумите, по принцип гражданите на Европа не участват пряко в управлението, т.е. имаме представителна демокрация. Определено това е в интерес на управляващия политически елит. Не случайно европейските политици бягат от референдумите като дявол от тамян. Елементи на пряката демокрация се прокрадват твърде плахо в представения от Конвента проект за Конституция. Така според член 46-ти гражданите ще могат да изискват директно от Еврокомисията, да прояви инициатива за приемането на искан от тях закон. За целта ще са необходими най-малко 1 милион подписа на граждани от различни страни на Евросъюза.
Докато в Швейцария с необходимите 100 хиляди гласа може да се изиска "тотална ревизия" на Основния закон на страната, то в бъдещия Евросъюз гражданите ще могат да инициират само козметични промени в рамките на Европейската конституция. За съжаление тук приликата със Швейцарската политическа система е само привидна.
Още през 18-ти век видният представител на европейското Просвещение Жан-Жак Русо формулира тезата за народния суверенитет. Taка заедно с мрака на Средновековието си отива и идеята за абсолютния монарх като единствен, поставен от Бога суверен. На негово място в своята политическа философия Русо издига обикновения гражданин - положение залегнало и до днес в съвременната представа за демокрацията. Същността на това понятие се изразява в идентичността на управлявани и управляващи. И ако в условията на пряка демокрация това единство е съвсем естествено, то при представителната демокрация нещата са далеч по-сложни. Тук твърде често гражданите деградират до обикновени зрители на театъра, игран от избрания от тях политически елит. Има реална опасност актьорите - т.нар. "представители на народа" да се самозабравят, дистанцирайки се от интересите на своите избиратели. За да се предотврати произвола в управлението е необходим строг контролен мехнизъм, който да гарантира независимостта на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това всъщност е класическото стриктно разделение на властите, така като го е виждал още бележитият френски мислител Шарл Монтескю.
Как стоят нещата в Европейския съюз днес? Там гражданите са представени от избирания всеки 5 години пряко от тях Европейски парламент. Ако приложим класическата схема на разделение на властите би следвало законодателната власт да е съсредоточена изключително в ръцете на евро-парламентаристите. Но в Европейския Съюз има и един друг орган, Съвета на министрите, който всъщност играе решаваща роля в законодателния процес. В него участват не пряко избрани представители на гражданите на Европа, а министри, делегирани от отделните правителства на националните държави. Ако изключим референдумите, по принцип гражданите на Европа не участват пряко в управлението, т.е. имаме представителна демокрация. Определено това е в интерес на управляващия политически елит. Не случайно европейските политици бягат от референдумите като дявол от тамян. Елементи на пряката демокрация се прокрадват твърде плахо в представения от Конвента проект за Конституция. Така според член 46-ти гражданите ще могат да изискват директно от Еврокомисията, да прояви инициатива за приемането на искан от тях закон. За целта ще са необходими най-малко 1 милион подписа на граждани от различни страни на Евросъюза.
Докато в Швейцария с необходимите 100 хиляди гласа може да се изиска "тотална ревизия" на Основния закон на страната, то в бъдещия Евросъюз гражданите ще могат да инициират само козметични промени в рамките на Европейската конституция. За съжаление тук приликата със Швейцарската политическа система е само привидна.
Реклама