Eскалацията на насилието в предградията на Париж

Милиарди евро са предназначени за предградията във Франция. Ала ситуацията не бележи почти никакво подобрение. Нещата не се промениха и след продължилите със седмици наред изстъпления през есента на 2005 г., когато предградията се превърнаха в тема номер едно. Атмосферата е напрегната до фаталност – в това отношение социолози и експерти са на единно мнение:

Социологът Кристоф Барбие застъпва следното мнение:

“Животът в предградията не се е променил в действителност. Основният проблем все още съществува. Т.е. налице е буре с барут. Достатъчна е и най-малката иска – някаква драма, някаква злополука, все едно да какъв извод стигнат разследванията по случая – и това буре с барут може да експлодира”.

Близо 5 милиона души живеят в т.н. “чувствителни квартали”. Повечето от тях са от имигрантски семейства. Сред тях от години насам се шири усещането за дискриминация. Те се оплакват от полицейски тормоз, както например 45-годишният Робер, баща на 8 деца, живеещ от 20 години във Вилие-льо-Бел:

“Полицаят ме притиска към стената, обискира ме като някой бандит, пред децата ми, пред минувачите, които ме познават. Казвам му: “Момент, мосю, какво е това?” Ето, такова е всекидневието ни. На това трябва да се сложи край. Ако не ни уважават, как тогава да науча сина ми, че трябва да се държи коректно с другите хора?”

Цари истинска омраза срещу полицията. Особено отношенията между подрастващите и органите на сигурността се влошиха, обяснява кметът-социалист на парижкото предградие Сарсел Франсоа Пупони:

“Положението се изостри. Преди две години бяха нападнати обществени институции. Днес нападенията се насочват срещу хора. Става все по-драматично, а това ни тревожи”.

Най- вече политиците-социалисти издигат искания да бъде въведена отново т.н. “съседска полиция”. Т.е. полицийски служители, които да поддържат постоянен контакт с жителите, като социални работници, а не да се появяват само, когато нещо се случи. Консервативната министърка на вътрешните работи Мишел Айо-Мари не иска и да чуе за това, както стана ясно по време на един дебат в Националната асамблея:

“”Полицията в кварталите съществува, тя върши истинската си работа, а не онова, което искат социалистите от нея – да спортува с младежите”.

Жители на предградията често казват, че се чувстват като в гето. Изолирани, неуважавани. Инфраструктурата е лоша, сградите са в отчайващо състояние. Имигрантите и социално слабите семейства са характерни за тези квартали. Съответни са и условията в учебните заведения. Последствието за редица подрастващи е, че имат слаби или никакви свидетелства за завършено образование и перспективите им на трудовия пазар са повече от мрачни.

Без работа младежите се размотават, изпъленин с фрустрации и без перспективи. Това трябва да се промени, казва отговарящата за предградията държавна секретарка Фадела Амара:

“42 % безработица в някои квартали – тогава не е чудно, че там се стига до взрив. Трябва да предприеме нещо срещу това, трябва да активизираме всички, за да намалее така високата безработица сред младежта”.

Нейният план за предградията, който Фадела Амара възнамерява да представи през януари, набляга особено върху три сфери: безработицата, образованието и инфраструктурата. Лямата феминистка Амара бе номинирана от президента Никола Саркози за този труден пост. От 1990 г. насам 19 министри или държавни секретари са се заемали с предградията. Без особен успех.