Eрдоган е по-гъвкав, отколкото предполагаха
Турция е все още дълбоко потресена от атентата на летището в Истанбул, въпреки че то отново е отворено за полети, а хората привидно се завръщат към нормалното си ежедневие. Турция е и си остава на прицела на терора. Вътрешната сигурност на страната е застрашена, животът е чисто и просто опасен. Последиците са твърде лесно забележими: Най-важната от тях е крахът на туризма. Летовниците заобикалят турските курорти, а това буквално срина един от най-важните икономически отрасли на страната. Засегнати са стотици хиляди хора – те остават без работа и без доходи. Това поставя турския президент Ердоган под огромен натиск. Докато икономиката на страната се развиваше добре, много турци приемаха соловите му изпълнения с голяма доза спокойствие. Сега ситуацията е друга – доходите се топят, всичко изчезва. Не на последно място и чуждестранните инвестиции.
Какво знаят турските служби за сигурност?
Още по-важно е да се намери отговор на няколко твърде парливи въпроса: Наистина ли са толкова немощни турските служби за сигурност? И наистина ли е така ограничен обхватът на техните информации? Та нали същите тези тайни служби са в състояние да идентифицират и преследват всеки опозиционен и критичен глас в Турция и в чужбина. Нима е наистина възможно те да са знаели толкова малко за терористичната опасност? Или умишлено са си затваряли очите? Все сериозни въпроси, които изискват честен отговор.
На пръв поглед неочаквано, а може би и по принуда, през седмицата Анкара извърши една удивителна промяна във външнополитическия си курс. И то по отношение на две страни едновременно: Президентът Ердоган подобри отношенията си с Израел и се извини на президента Путин за свалянето на руския боен самолет и последвалия разстрел на пилота през ноември миналата година. По този начин турският президент се опитва да се освободи от растящата външнополитическа изолация. Сега вече два от фронтовете на предишните му конфронтации са закрити. Освен това Ердоган търси диалог с египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси, за да заздрави традиционните връзки с тази страна.
С тези си ходове, Турция започва да се връща към ролята си на сериозен външнополитически фактор в неспокойния регион на Близкия изток. А най-големият проблем на Турция се намира край собствената й граница: сирийската гражданска война. Турция прие милиони бежанци. Още от първия ден на тамошните катаклизми обаче, Ердоган зае позицията, че войната може да бъде приключена, само ако Асад бъде отстранен от властта. Подобряването на отношенията с Москва може да означава, че Турция иска да участва в уреждането на сирийския конфликт, а може би дори е готова и да преговаря с Асад.
Прагматизъм по принуда
Ердоган иска да разкъса дипломатическата си изолация. Целите му го принуждават да съживи някои стари съюзи. Това показва, че Ердоган е по-прагматичен, отколкото мнозина смятат. Този прагматизъм може да се прояви и по отношение на Берлин, защото отровените двустранни отношения несъмнено чакат да бъдат подобрени – в името на двете страни. Подобно нещо би било от полза и за многото турци, живеещи в Германия, някои от които бяха шокирани от резолюцията за арменския геноцид, приета в Бундестага, но и от начина, по който Ердоган реагира на тази резолюция.
Ердоган се опитва да освободи страната от принудителната външнополитическа изолация, в която е изпаднала. Също толкова важно е обаче Турция да се върне и към вътрешнополитически мир – т.е. да намери политическо решение на кюрдския конфликт, да допусне отново свободата на мненията и печата – или казано другояче: да възстанови демокрацията в Турция. За да стане това е необходимо да бъдат прекратени опитите за превръщането на Турция в автокрация.