1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гняв, протести, стачки: какво става в Германия

Сабине Кинкарц | Ралф Бозен
11 януари 2024

Протести на гневни земеделски производители, стачки на машинисти, страх от загуба на благосъстояние сред части от населението. Какво се случва в Германия и как се стигна дотук?

https://p.dw.com/p/4b6wB
Трактори на земеделски производители в Берлин
Тази седмица тракторите на фермерите блокираха много улици в ГерманияСнимка: Sean Gallup/Getty Images

Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел печелеше избори, правейки най-вече едно - нищо. "Познавате ме", гласеше лозунгът на кампанията ѝ. Ромбът, който Меркел образуваше с ръцете си, когато говореше, се беше превърнал в политически символ. Тогава той беше обещание за просперитет и мир. От сегашна гледна точка това се оказа заблуда. Но миналото е формирало германците.

Бившата канцлерка Ангела Меркел и ръцете ѝ
Ангела Меркел беше канцлерка в продължение на 16 годиниСнимка: REUTERS

Без подготовка за шокове и кризи

"Променяйте света, но не и начина ми на живот" - манталитетът на германците може да се опише с тези думи на българския политолог Иван Кръстев, изречени през 2023 пред германския "Шпигел". Вътрешната нагласа на Германия не е била готова за кризите и шоковете, казва още Кръстев. "Последните 30 години са били толкова добри, че хората не искат вчерашният ден да си отива."

Но и настоящото коалиционно правителство, което дойде на власт в края на 2021, не беше подготвено за войната в Украйна и последствията за Германия. То обещаваше да промени страната - без загуби на благосъстояние. Дори и преминаването към климатично неутрална икономика и общество трябваше да е възможно без намаляване на просперитета - то трябваше да бъде финансирано със заеми в размер на 60 милиарда евро. Те всъщност бяха предвидени за времената на пандемията, които обаче, противно на очакванията, така и не бяха необходими. Тези сметки на управляващите, т.е. това управление на бюджета, беше обявено за противоконституционно от Федералния конституционен съд през ноември 2023 година.

На икономиите се гледа като на неразумни

И ето, че сега правителството е с празни ръце. След началото на войната властите така или иначе не можеха да изпълнят предизборните си обещания. Спирането на доставките на евтин руски газ за кратко предизвика огромно увеличение на цените и вкара икономиката в рецесия. Резулатът: просперитетът е намалял навсякъде. И това е очевидно.

При тази ситуация всяка следваща икономия се възприема като наглост. Това изтощава някои хора, а други са гневни на правителството. Когато канцлерът Олаф Шолц посети районите, пострадали от наводненията в края на 2023 и началото на 2024, той беше посрещнат на места с истинско презрение. Наричаха го "лъжец", "предател" и "престъпник".

Тенденции към разделение

Фермерите, чиито субсидии ще бъдат намалени, са особено гневни. В цялата страна те сега блокират пътища, влизат в градовете с тракторите си и спират движението. По крайбрежието гневните фермери, вероятно съвместно с крайнодесни екстремисти, опитаха да щурмуват ферибота, с който заместник-канцлерът Роберт Хабек се прибираше от коледната си почивка.

През 2016 година германците бяха определени като най-малко податливите на популистки политики в целия ЕС. Това изглежда вече се е променило. Обществото се поляризира, казва журналистът Албрехт фон Луке. Позициите се приближават все повече до политическите периферии. В Германия се наблюдават "тенденции към разделение и дезинтеграция" и се преминава от общество на консенсуса към "култура на несъгласието”.

"Спорът е необходим за демокрацията", казва Луке. "Но ако този спор вече не е съпроводен с желание за формиране на компромиси, а вместо това всяка клиентелистка група се опитва да прокара максимално интересите си, тогава демокрацията ерозира, правителството губи всякакъв авторитет и в крайна сметка позициите все повече се изместват към периферията."

Всеки гледа само себе си

Урсула Мюнх от Академията за политическо образование Туцинг изказва подобно мнение, но не смята, че нещата са толкова драматични. "Не мисля че трябва да се говори за разделение на две равни части в обществото. Но забелязвам, че периферните групи се увеличават", обяснява политоложката. Под това тя разбира онези, "които действително са склонни да изразяват несъгласие, които изразяват силно недоволство, които организират протестни събития".

Както в момента правят фермерите, а и машинистите. И двете групи имат потенциала да парализират цялата държава с действията си. Според Луке фермерските протести са пример за това, че "всеки гледа само себе си". "Фермерите вече постигнаха отмяна на почти всичко, но продължават да се борят до последно." 

Урсула Мюнх смята, че протестите на фермерите се дължат и на натрупано напрежение - първо финансово, заради отменените субсидии без адекватен срок за подготовка за промяната. От друга страна фермерите се чувстват пренебрегнати, тъй като с тях и техните организации не е било говорено предварително.

Всеки, който разговаря с тях, чува многократно, че натискът за реформи е прекалено голям, че постоянно има нови и нови изисквания, свързани с опазването на климата и условията за отглеждане на животни. Най-вече малките стопанства изтъкват, че не им се дава достатъчно време, за да направят нужните промени, а и парите не стигат за реализиране на новите правила.

Вмешателство на държавата?

Това чувство не е непознато на гражданите. Когато в началото на 2023 стана известно, че правителството иска да забрани възможно най-бързо отоплителните системи на дизелово гориво и газ и вместо това да въведе задължително инсталиране на термопомпи, обществото се възмути. Особено министърът на икономиката Хабек загуби доверието на хората, а социологическите рейтинги на партиите от коалицията рязко спаднаха.

"Дотогава много хора си казваха, че разбират, че трябва малко да се променят. Но фактът, че това директно засяга техните финанси, тяхното отопление и техния гараж - това е промяна, която веднага се възприема като вмешателство на държавата", казва политоложката Мюнх.

Партията, която има най-голяма полза от това, е "Алтернатива за Германия" (АзГ). Нейният рейтинг продължава да расте. Във федералните провинции Саксония, Тюрингия и Бранденбург, където през септември ще се проведат местни избори, АзГ е категорично най-силната партия според някои проучвания на общественото мнение.

Ще има ли "избори на гнева" през 2024?

"Алтернатива за Германия" поляризира германците. Политоложката Мюнх предупреждава, че не бива "да се чуват само посланията на екстремистите и популистите". "Според мен в момента действително съществува заплаха или определена опасност, защото има част от населението, която може би лесно може да бъде инструментализирана". Увеличава се броят на хората, "които обръщат гръб и казват, че всички само ни лъжат".

Публицистът Албрехт фон Луке очаква "избори на гнева" през 2024, особено след като не се вижда никакво подобрение при коалиционната власт. "Разногласията ще продължат, разочарованието в страната ще расте и ще трябва да се справяме с избори, при които недоволството и протестният вот ще граят силна роля".

***

Вижте и това видео от нашия архив - от зимата на 2022/2023:

Всеки киловатчас е важен: как в Германия пестят енергия