IСадам и международното право

Може да се очаква, че той ще получи правосъдието, което той самият отказа на своите многобройни жертви. Само че това е по-скоро победа за стратегията на окупационните сили - и пострадалите от диктатурата, - отколкото за международното движение за човешките права. Предвид обстоятелствата и в името на справедливостта е най-добре Садам да бъде изправен пред един местен, ръководен от иракчани съд, който обаче трябва да се придържа към минималните стандарти на справедливото правораздаване.

Международните стандарти несъмнено са важни. Но когато става дума за военнопрестъпления, е важно кой определя тези стандарти. Прокуратура, защита и съдии често имат различни виждания в това отношение. Затова стремежът към абсолютна справедливост често води до разширяване на процеса отвъд чисто юридическата му субстанция. Един всеобщ стандарт обаче трябва да бъде недопускането на смъртното наказание.

Иракският съд със сигурност ще потърси международна помощ. Но голямото историческо постижение на процеса срещу Садам ще е, че той ще бъде съден от иракски съдии и делото ще се води на арабски. Също така важно е, че процесът се базира на иракските закони, както и на човешките права, които междувременно намериха място в иракското право.

Процесът срещу Садам би трябвало да бъде сравнително къс: не повече от една година. Затова е необходимо срещу бившия диктатор да бъдат повдигнати само подбрани обвинения - онези, които са особено тежки, и при които е налице изобилие от доказателства. Опитът да бъде съставен пълен каталог на престъпленията му би бил контрапродуктивен, защото ще доведе до неимоверно удължаване на процеса.

От глобална гледна точка голямото противоречие се състои в това, че по правило победените са онези, които трябва да отговарят за масови убийства и други престъпления срещу човечеството. Често те печелят симпатии, дори ако става дума за престъпници, които не заслужават съчувствие - справка Слободан Милошевич. Фактът, че в последна сметка Садам Хюсеин ще трябва да отговаря за жестокостите на своя режим, отразява актуалното съотношение между власт, международно право и същността на световното общество.