1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Избори в България: какво ни очаква на втория тур

31 октомври 2023

Махнаха машините за първия тур, върнаха ги за втория. Цялата тази машинация запали сериозен политически заряд. Какво да очакваме сега? Коментар от Веселин Стойнев.

https://p.dw.com/p/4YDiH
Премиерът Денков дава свя глас на изборите в неделя, 29 октомври
Премиерът Денков дава свя глас на изборите в неделя, 29 октомвриСнимка: BGNES

Изборите си вървяха добре и за двете страни, докато не се намеси генералният щаб, както би казал Ярослав Хашек с неговия добър войник Швейк. "Генералният щаб на здравите сили" произведе една уйдурма с машините за гласуване и в неделя гласувахме без тях. Това не само доведе до 20% невалидни бюлетини, но и превърна позиционната изборна война за тротоари, чистота и детски градини в политическа битка "ние или те". Част от избирателите усети заплаха за самата демокрация и излезе да гласува - въпреки резервите и отвращението си от кандидатите на своите партии. Друга част потъна в още по-дълбока летаргия и си остана вкъщи.

Ще поугасне ли политическият заряд на втория тур? 

Въпреки прилива на енергия над очакваното сред избирателите на ПП-ДБ, паритетът на силите в битката като цяло се запази. ГЕРБ съхрани бастионите си с успешни кметове, но във Варна отива на балотаж, а в София дори изпадна от втория тур. В 2/3 от областните градове ще има балотажи, както и в десетки районни кметства и по-малки общини. Въпросът е дали политическият заряд, запален от машинацията с машините, ще остане да гори и на балотажа или ще поугасне.

Има няколко предпоставки той да се разпали отново. Едната е, че Върховният административен съд (ВАС) върна машинния вот за балотажа. Решението е йезуитско - за първия тур отмяната на машинния вот била законна, защото удостоверяването на машините било подписано от зам.-министър, а не от министър, но за втория ще се гласува с машини. Все пак то реално признава, че не е имало опит за манипулация на вота, а е имало само техническо-правни неизправности (доколкото и те са налице - Изборният кодекс изисква удостоверяване от Министерството на електронното управление, а не от неговия министър). Този обрат би трябвало да ядоса и онези избиратели, които на първия тур се разколебаха  заради уйдурмата и предпочетоха да отидат "за гъби". А тези, които се бяха ядосали още на първия тур и смятаха, че е направен опит за изборен преврат, сега след решението на ВАС за връщане на машинния вот, което потвърждава техните предположения, е логично да излязат на балотажа още по-решени за окончателна победа.

Втората предпоставка е, че балотажът е боксов рунд, който събира широки знаменатели. Картината на втория тур става по-едра, недостатъците на собствените претенденти от първия тур се преглъщат, а ако те са отпаднали от състезанието, вече се търсят най-близките до тях. Разбира се, най-непримиримите избиратели ще останат пас. А доколкото става дума за мажоритарен вот, изявените лидери - тези с отчетлива преднина от първия тур, е по-вероятно да запазят предимството си.

Третата предпоставка е точно сега да се случи идеологическата битка между ляво и дясно, която до първия тур бе потисната в местната комунална прагматика. Едните, които досега управляваха дадена община, казваха: ще надграждаме, ще бъдем по-ефективни. А противниците им контрираха: ще сменим корумпирания модел на управление и ще осигурим ускорено развитие. Само Ваня Григорова в София стоеше на съвсем различен политически терен - срещу капитализма изобщо в общинските дейности. И от заявките ѝ следваха лесни решения, без някой да се опита да ѝ опонира сериозно.

В очакване на сериозни идеологически битки

На балотажа обаче противоборствата неизбежно ще излязат отвъд технократската прагматика, достигайки до сериозни идеологически борби. И който пропусне да се качи на тази писта, ще загуби електорална енергия.

Класическа битка между ляво и дясно би могло да има между ГЕРБ и БСП в Русе и Шумен и особено между ПП-ДБ-СС и левите сили (БСП и още 15 формации) в София. И ако в първия случай местната прагматика не може лесно да подскочи до ярки политически разделения, то във втория има всички условия за това. Не само защото изборите в София никога не са били само местни и защото за 33 години демокрация столицата не е имала ляво управление, а и защото заявките на Ваня Григорова са отчетливо леви, силно различаващи се от тези на левите кандидати в страната, останали до голяма степен подвластни на местната прагматика.

На Васил Терзиев ще му се наложи - особено на телевизионния дебат в четвъртък, предложен съвместно от БНТ и Би Ти Ви (който и двамата не могат да откажат, без да загубят), да влезе в челен сблъсък по централните въпроси, маркирани досега от Ваня Григорова: възможно ли е да има комунални дейности, без те да се наричат услуги; възможно ли е те да се извършват от общински предприятия, а не от частни фирми чрез концесии и обществени поръчки; възможно ли е да има ефективност и контрол на общинските дейности без печалба; възможно ли е да няма  противопоставяне център-периферия; социалната политика само лява ли е или може да бъде и дясна?

Как се управлява община с разнороден общински съвет?

Разбира се, както в София, така и в страната остава да тежи въпросът: как се управлява община с разнороден общински съвет, без собствено мнозинство. И как се осигуряват сглобките, когато в повечето случаи по места такова липсва.

Този въпрос досега е намирал решение в явни и неявни тематични или съвсем постоянни коалиции. Но сега е зареден с почти непоносимо  политическо напрежение заради крехкото централно управление между партньори по неволя, които не само не са в коалиция, а стават още по-големи противници заради местния вот. Това противопоставяне става все по-видимо и трудно разрешимо в знаковите битки за София и големите областни градове, които ще изпъкват на картата на успеха от местния вот като мерило и за това кой колко тежи в национален мащаб.

Като цяло паритетът на силите се запазва и националното управление трябва да намери нови нива на баланс и преодоляване на изблиците на неуправляема борба за надделяване. Защото иначе се очертава игра с нулев резултат - и за страната, и за партиите, участващи в сглобката.

Въпросът е дали след тези местни избори ще можем да се изкачим на друго ниво на сглобката, след като всеки е препотвърдил на местния вот различията си и в същото време колаборацията с противника не се възприема като предателство спрямо собствената идентичност и избиратели. 

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми