1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Kризата в Европейския съюз и новите измерения на конфликта Изток-Запад

14 ноември 2005

Обогатявайки се с нови страни от източната част на Стария континент, Европейският съюз се “обогати” и с едно малко позабравено противоречие. В рамките на Брюкселската общност различията между Изтока и Запада започват да придобиват все по-ясни контури, особено след национално-консервативния завой в Полша. Означава ли всичко това, че макар и под нова форма, възкръсва един смятан за погребан конфликт? Ком

https://p.dw.com/p/AtTk

�нтар от Емил Попов

Диагнозата, че Европейският съюз се намира в криза, едва ли се нуждае от допълнителни доказателства. Достатъчно е да споменем фиаското на Конституцията или безизходицата, която съпътства британското председателство. Но симптомите на кризата изглежда се проявяват различно в източната и западната част на Стария континент. Докато в Западна Европа преобладават тъмните тонове, на изток се забелязва едно ново самочувствие. То звучи и в думите на словашкия президент Иван Гашпарович. Пред германския ежедневник “Ди Велт” той заяви, че Стара Европа на свой ред трябва да се поучи от новите страни-членки на Евросъюза. В неговите очи предимството на Източна Европа се състои в това, че всичко старо трябваше да се постави под въпрос и да се реформира. Според него Стара Европа не би следвало да се променя из основи, но на свой ред трябва да се приспособи към новите условия. За пример Гашпарович дава опростената, но ефикасна данъчна система в Словакия, която бе дискутирана като възможен модел дори за Германия.

Различията между Изтока и Запада се проявяват и по отношение на бъдещето на Конституцията. Ако за австрийския депутат от Европарламента Йоханес Фогенхубер Конституцията в момента се намира в “болницата”, а не в “моргата”, чешкият президент Вацлав Клаус отдавна вече я е погребал. Вживявайки се в някогашната роля на Де Гол, Клаус чертае контурите на една Европа на националните държави, която не се нуждае от подобен документ. В този дух са и изказванията на неговия словшки колега Гашпарович: “Ние ... не искаме европейска супер-държава, следователно не се нуждаем от супер-конституция.”

Класацията на антиевропейските настроения в момента несъмнено се води от демократично избрания полски президент Лех Качински. Още в предизборната си кампания, Качински отправи открито обвинения към Европа. Неговите изказвания бяха в унисон с популистките настроения, според които членството в Европейския съюз подкопава жизнените основи на Полша. Застъпвайки се демагогски за въвеждането на смъртното наказание, Качински поставя страната извън западната ценностна система.

Едва ли мнението на полския, чешкия или словашкия президент е репрезентативно за цяла Източна Европа. Все пак от значение е фактът, че те взети заедно представят над 70% от населението на новите източноевропейски страни-членки на Евросъюза.

Естествено днешните противоречия между Изтока и Запада бледнеят на фона на някогашната открита конфронтация. И все пак Европейският съюз не може да си позволи нов, този път вътрешен конфликт. Защото както Изтокът се нуждае от Запада, так и Западът се нуждае от Изтока. Не случайно покойният папа Йоан-Павел Втори бе сравнил Източна и Западна Европа с двете страни на белия дроб, с които диша единният европейски организъм.