1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как поляците си върнаха демокрацията, а българите - не

11 март 2024

Добре планираната битка за контрол върху съдебната система на Полша беше правилно разчетена от поляците и те дадоха своя отговор на изборите. В България това не стана. Защо? Еми Барух търси причините.

https://p.dw.com/p/4dNhR
Стотици хиляди поляци демонстрираха преди изборите в Полша миналата есен
Стотици хиляди поляци демонстрираха преди изборите в Полша миналата есенСнимка: Agencja Wyborcza.pl/Tomasz Pietrzyk via REUTERS

Преди няколко години, докато в Полша управляваше партията на Качински "Право и справедливост", се появи хипотезата за излизане на страната от ЕС заради проблемите, свързани с независимостта на съдебната система. Така се роди и акронимът Polexit. 

Възможно ли е да се стигне до Bulexit - България вън от ЕС, ако бъдат коректно анализирани всички проблеми, свързани с независимостта на съдебната система? Особено след поредните разкрития, в които се оплетоха Прокуратурата, ДАНС, МВР и прочее, докато "разследват" убийството на Мартин Божанов? … Едва ли. 

Пълноправен член на ЕС ли е България?

За разлика от наглостта на агитката около Качински, която не се притесняваше да говори за Брюксел като за "окупатор" и за "диктатура на брюкселската бюрокрация", през всичките години на управлението на Борисов в типичната за него лицемерна стилистика сигналите от София бяха с точно обратен знак. Това бе повторено и на приключилия преди няколко дни конгрес на ЕНП. А най-важният акцент в изказването на лидера на ГЕРБ в Букурещ бе настояването за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген. 

Но пълноправното членство в Шенген не се защитава само с укрепване на външните граници на страната. А и с неприкосновеността на границите, които определят независимостта на трите власти. Как се гарантира тази независимост, когато лидерът на ГЕРБ продължава да не вижда причина да се иска оставката на и.ф. главен прокурор по време на разследване, в което фигурата на Сарафов наднича зад доказано съмнителни и компрометирани персони? Този въпрос засега остава без отговор.

Как поляците си отвоюваха либералната демокрация

И тук паралелите с Полша си струва да бъдат напомняни, за да си отговорим на въпроса как се възстановява демокрацията. Когато падна Берлинската стена, по улиците и площадите в бившите социалистически страни шестваха възторжени хора, които нямаха търпение да бъде сложен край на комунистическото управление. Силно емоционален заряд и мотивация за друг живот диктуваше ритъма на всекидневието и наплива пред урните и във Варшава, и в София. Политическата активност беше без аналог. Изненадата дойде през октомври миналата година, когато Полша отчете по-висока избирателна активност на изборите, отколкото през 1989 година. Какво се беше случило?

Добре планираната битка за контрол върху съдебната система на Полша беше правилно разчетена от поляците и те дадоха своя отговор с масовото явяване пред урните. Политическият анализатор от Оксфорд проф. Тимъти Гартън Аш написа преди три месеца, че това е най-важното събитие в страната от 1989 година, с което бе възстановена либералната демокрация в Полша.

Проевропейските опоненти на националистическите формирования в Полша не останаха безразлични пред конфликта между тиранията и демокрацията. И отидоха да гласуват. В България това не се случи. "Маршът на хилядата тоги" в Полша изпрати ясно послание до правителството във Варшава - съдиите ще се противопоставят на всякакви опити да бъдат заглушени или контролирани. В България и това не се случи.

"В България проблемът е различен"

"Родителите ми бяха членове на "Солидарност". Аз не мога да мълча. Искам да предотвратя да се окаже напразно това, за което те се бориха през 80-те години на миналия век", казва в едно интервю Моника Фраковяк. 

Фраковяк е съдия от окръжния съд в Познан и член на борда на асоциацията на европейски съдии и прокурори MEDEL. Тя е била обект на клеветническа кампания и е получавала смъртни заплахи в "Туитър". Адресът ѝ и имената на дъщерите ѝ са били оповестени публично, за което съдия Фраковяк обвинява полското министерство на правосъдието за изтичане на чувствителна информация с цел сплашване на съдии. Заплахите, които тя е получавала, са били пълни с омраза. "Тези хора бяха готови на всичко", казва Фраковяк в телефонно интервю за ДВ. Точно, както се случва сега в България със съдия Владислава Цариградска. И продължава:

"В Полша ситуацията беше трудна, защото политиците, които взеха властта през 2015 година, решиха да разрушат цялата система на независимия съд. Тогава полските съдии в голямото си мнозинство се противопоставиха ясно и открито. Струва ми се, че в България проблемът е различен. Той не се отнася само до опитите на политиците да контролират съдийството. В самата съдийска колегия има представители, чиято посветеност на независимостта на правосъдието би могла да се постави под съмнение. Прозират връзки с бизнес среди, с политици, включително с криминални организации."

Моника Фраковяк
"Аз не мога да мълча", казва съдия Моника Фраковяк. Снимка: Miguel Bueno

Когато "Право и справедливост" управляваха, Полша беше на първите страници на всички европейски вестници и беше съвсем ясно на европейските представители, че там има системен проблем. Системен проблем има и в България, но "еволюцията" на българските провали остава някак встрани от европейското медийно внимание. За да бъде тя видима за Европа обаче, трябва първо да бъде припозната в България.

"Ние искаме да обърнем внимание на сериозността на ситуацията в България", продължава съдия Фраковяк. "Бихме искали личността на Владислава Цариградска да бъде позната в Европа, защото колкото повече тя е разпознаваема, толкова е по-защитена. Ние истински се притесняваме за нея. И нека не се заблуждаваме - това не е само вътрешен проблем на България. Целият ЕС трябва да я неясно със ситуацията у вас. Има механизми, които могат да бъдат използвани от европейската комисия и тя е длъжна да реагира."

Не може да е самотна битка на съдиите

"Ако съществуват основателни подозрения за обвързаност между политици и хора от правосъдната система с криминални групи, които влияят на правораздаването в страна-членка на Европейския съюз, това се превръща в проблем за целия ЕС. Особено сега, в контекста на присъединяването на България към Шенгенското пространство. Защото един такъв провал може да има домино ефект. Всички страни от ЕС трябва да осигурят гаранции за зачитане на основните права и свободи, включително правото на независими, безпристрастни съдилища. Това гарантира правото на справедлив процес за всеки гражданин. И е задължение на съдиите да отстояват това право и да подчертават съществуващите заплахи. Владислава Цариградска изпълнява това свое задължение, което води до тормоз и заплахи срещу нея."

Но това не може да е самотна битка на съдиите. Зад тях трябва да застане гражданското общество - общество на хора, които разбират базисните понятия право и справедливост. Но не според политическата им конотация, а според моралните императиви на демократичното устройство на модерните времена. 

През последните години имаше много инициативи, проведени от гражданското общество в Полша, включително Асоциацията на полските съдии Iustitia, целящи да повишат правното съзнание в обществото. От 2021 г. там се провежда т. нар. конституционна обиколка. Идеята на това пътно шоу е да обясни на гражданите защо трябва да ги е грижа за върховенството на закона. С подкрепата на много неправителствени организации, частни лица и представители на медиите, организаторите искат да изградят  ангажираност в местните общности. В големи и малки градове юристи, журналисти и представители на културни институции участват в дебати, симулативни процеси, ролеви игри, викторини, концерти, игри и занимания за деца. Тези разговори за Конституцията и за Международната харта за правата на човека са част от имунната система на обществото. 

Друг като мащаб и не по-малко интересен е проектът на Съюза на съдиите в България, който вече втора година събира ученици от горните класове на различни гимназии. На тези срещи съдии, адвокати и учители разговарят за правните аспекти на литературни произведения. В края на миналата седмица темата беше разказът "Андрешко" на Елин Пелин - също въпрос за правото и справедливостта. А въпросът беше прав ли е бил Андрешко да остави бирника в блатото...

Еми Барух
Еми Барух авторка и кореспондентка
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата