Ноември 1973: Когато гърците се вдигнаха срещу военния режим

Няколкостотин студенти и политически активисти са се барикадирали в атинската Политехника - висшето техническо училище в гръцката столица. Те са създали самоделен радиопредавател, с който изпращат послания като „Хляб - образование - свобода“ и „Фашизмът умира тази нощ“.

Преди 50 години гръцките студенти се надигат срещу военната хунта, която управлява страната от 1967 година. Исканията за свободни избори на студентските представителства бързо прерастват в недоволство срещу репресивното управление на военните. За събитията тогава подробно разказва швейцарският вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ).

Кървавото потушаване на протеста и краят на военния режим

Пред Политехниката се събират десетки хиляди противници на режима. Стига се до сблъсъци с полицията, има и ранени. Президентът Георгиос Пападопулос дава разпореждане на военните да се намесят. Танк разбива вратата на висшето учебно заведение, а войници щурмуват сградата. В следващите часове в Атина има десетки загинали, стотици ранени и хиляди задържани. Недоволството е потушено, но значението му е голямо и до днес. Във всеки голям гръцки град има улица, която се казва „Героите на Политехниката“. Всяка година на 17 ноември се провежда и парад.  

„Събитията от ноември 1973 година се смятат за началото на края на военния режим, макар че бунтът не постига никакви непосредствени резултати“, казва пред НЦЦ историкът от Атинския университет Вангелис Караманолакис.

Историкът гледа на военната диктатура, управлявала в периода 1967-1974 година, като последния етап от Гражданската война в Гърция. След края на германската окупация през Втората световна война, комунистите се борят срещу правителството за бъдещата политическа ориентация на страната. Прозападното правителство печели гражданската война през 1949 година, но дълбоките разделителни линии в обществото остават. Военните в началото се радват на одобрение от големи групи в обществото. Но както посочва Караманолакис: „Кадрите на танкове, които тръгват срещу студенти, показаха ясно, че военното управление няма бъдеще“.

Бунтът има символно значение

През следващите няколко месеца, в които още е на власт, хунтата ескалира политиката си по отношение на Кипър. На 15 юли 1974 година военните организират преврат в Никозия, който цели да проправи пътя към обединение с Гърция. Турция реагира и четири дни по-късно изпраща войски на острова. Режимът в Атина призовава за обща мобилизация, а военният конфликт между двете натовски държави изглежда неизбежен. След намесата на държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър се стига до примирие. Турските войски остават на острова, а режимът в Атина се разпада. На 24 юли бившият премиер Константинос Караманлис се връща от изгнание във Франция, а Гърция - обратно към демокрацията.

Приносът на студентските протести за падането на военния режим често се преувеличава в колективната памет, смята историкът Караманолакис. Кипърският въпрос и икономическите проблеми, предизвикани от петролната криза, са в основната на падането на режима. Но протестите изпълняват друга важна обществена роля. „За първи път в гръцката история имаше общи герои - студентите. Когато младите хора днес излизат на улицата и протестират срещу властите, те следват тази традиция“, казва историкът. Със събитията в Политехниката се ражда гръцката протестна култура. Протестите тогава носят желанието не само за политическа, а и за обществена промяна. Неслучайно ги наричат „закъснялата гръцка 1968 година“, пише швейцарското издание.

И леви терористи се позовават на 17 ноември

Правителството на Константинос Караманлис, което идва на власт през 1974 година, се опитва да излекува раните в обществото. Забраната на Комунистическата партия, въведена след края на Втората световна война, е отменена. Много леви интелектуалци и активисти се завръщат в Гърция. Социалдемократическата партия ПАСОК е основана. Тя печели изборите през 1981 година.

Въпреки тези процеси едно радикално малцинство продължава своята „антикапиталистическа и антиимпериалистическа борба“ и срещу демократичните власти. Терористичната организация N17 - име, което препраща към онзи 17 ноември 1973 година - започва да извършва нападения срещу представителите на бившия режим и срещу новите демократични власти. На прицел са и Съединените щати, обвинявани заради подкрепата им за военната хунта и ненамесата в Кипър. До разпускането си през 2002 година организацията извършва над 100 нападения и 23 убийства.

Квартал „Екзархия“ в Атина, който се превръща в крепост на анархистките движения, също е наследство от 1973 година „Всичко, което се е случило в гръцката политика оттогава насам, е свързано със събитията в Политехниката“, обобщава Караманлис пред НЦЦ.