"Nowhere man" и Брюксел

Вероятно мнозина от средното поколение още си тананикат песента на Бийтълс за човекът, дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого. По-паметливите зрители на филма „Жълтата подводница” от същите години, със сигурност си спомнят знаменитата среща между Бийтълсите и подобното на американски гризач същество Джереми от „Морето на нищото”, което говори в мерена реч, защото ако проговори нормално, „въобще няма да си дава сметка за казаното”. На въпроса на Пол Макартни дали „съществото отникъде” знае английски, Джереми отговаря:”Вижте, не съм сигурен!”, което кара Ринго Стар да възкликне: „Той е толкова умен, че дори не помни какво знае!”

Корабокрушение в „Морето на нищото”

Песента и филмовият епизод от средата на 60-те години на миналия век напомнят удивително за ситуацията, в която българската кандидатка успя да вкара своите екзминатори от ЕП, опитващи се да извлекат от нея информация за специфичната й подготвеност по предложения комисарски ресор. Уви, евродепутатите не успяха да научат кой знае колко, но със сигурност се убедиха, че освен липса на административен капацитет, новото управление на най-сиромашката държава в ЕС страда също от тежка кадрова нищета, особено по своите най-високи етажи, както и че партийните импровизации със случайни за голямата европейска политика фигури, могат единствено да доведат до поредното корабокрушение в „Морето на нищото”.

Генно модифицирани политици?

Както в медицината, строителното инженерство или летенето с аероплан, управлението на политиката на цели 27 държави в дадена сфера не може да се повери в ръцете на неквалифицирана, неподготвена, неопитна и съвършено неизвестна за ЕК личност. Макар да е политически, комисарският пост предполага свръхкомпетентност и познания, които могат да се придобият единствено в системата на Комисията, на нейния професионален терен.

Там случайни хора, и политически „парашутисти” са обречени не само на гафове и тежки общностни пакости, но на тежко дискредитиране както на самата комисия като цяло, така и на държавата, от която са изпратени. Поради това изслушването на кандидатите пред ЕП следва да бъде само своеобразен „приравнителен” изпит, след като са минали успешно не само през своята партийна, а и безпощадна национална селекция за номиниране на подобен висок пост. Селекция, при която свободното „командване” на минимум два чужди езика е задължително условие, което се доказва с изпит, а не е само с препоръка. Защо, например, бъдещи дипломати, консули, дори технически персонал на мисиите в чужбина са задължени да преминават през дълга предварителна подготовка, а кандидат за еврокомисар или друг висок пост, да бъде вземан от временното партийно „нищо” и пробутван в европейската пилотска кабина като набеден летец?

От друга страна толкова богата ли е България на доказали се вече в европейското пространство и утвърдени в своите области експерти, които са в силата си, за да си позволява да ги консервира в партийните фризери за сметка на поредните прелитащи на политическия небосклон комети?

“Sic transit gloria mundi…”

Подобни практики на Стария континент и в света вече не минават. Не само защото са опасни и аматьорски, а защото цивилизованите общности държат на своите закони, правила и предписания. Както и на доказаните, компетентни и предсказуеми личности, добре познати не само в съответната международна среда, но и в своята специфична област. Просто човекът, „дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого” е останал някъде в средата на 60-те години само в песента на Бийтълс. Като носталгичен спомен.