1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Tроен провал на опита за шпагат

20 февруари 2006

Може ли Турция да изпълнява ролята на ефикасен посредник между Запада и ислямските страни? Ако се съди по лавирането на турските ръководители, това няма да е лесна задача:

https://p.dw.com/p/At6X
Гюл и Ердоган
Гюл и ЕрдоганСнимка: AP

Световната политика изведнъж постави Турция в ново положение. Било конфликтът около карикатурите, иранската атомна програма или изборната победа на Хамас в Палестина: отвсякъде към Анкара се носят призиви за посредничество. Настъпи една ситуация, в която Турция би могла да покаже какво чини като мост между културите.

По въпроса за карикатурите външните министри на Германия и Турция излязоха със съвместен апел за успокояване на духовете, а турците в Германия се държаха много кротко. Това бе добра реклама за европейския облик на турската политика.

Критика пожъна обаче писмото, което премиерът Ердоган написа до държавните ръководители в света и в което нарича карикатурите на пророка Мохамед пример за “неоправдана културна арогантност”. Представители на ЕС се оплакаха, че писмото съдържало твърде много ислямистки елементи и “не отразява онова, което очакваме от една европейска Турция”. Един дипломат заяви: “Ние искаме да видим от Анкара европейска позиция, придружена от подходяща политика и към ислямския свят”. Но тъкмо този шпагат – едновременно и европейски и ислямски – е дилемата на управляващата партия, чиито привърженици все повече недоволстват.

Аналогично е положението и по отношение на радикалната палестинска групировка Хамас, която ще образува новото палестинско правителство. Външният министър Гюл бе заявил, че първо Хамас трябва да приеме принципите на демокрацията преди да се стигне до диалог. Но ето че миналата седмица ръководителите на Хамас изведнъж цъфнаха в Анкара – поканени не от правителството, а от управляващага партия, което е на практика едно и също. Гюл лично прие делегацията и само благодарение на силния натиск от Америка и Израел бе осуетен прием и от Ердоган.

Или ядреният спор с Иран. Отново лично Гюл бе заявил, че ще отиде в Техеран, за да се опита да склони иранското ръководство да приеме посланието на Запада. После изведнъж посещението бе отменено: пътуването до Техеран било невъзможно, а и от него нямало да има полза. Анкара явно не иска да рискува добрите си отношения със съседната страна, с която успешно си сътрудничи в борбата против кюрдския сепаратизъм. Изобщо мюсюлманските избиратели в Турция трудно могат да бъдат убедени да приемат одобрението за политиката на САЩ. А колко антиамерикански са настроенията в страната показва актуалният сега турски филм “Долината на вълците”.

Три опита, троен провал на опита за шпагат. При по-внимателно вглеждане се забелязва, че Гюл представлява европейския лик на Турция, а Ердоган – ислямския. Ако Ердоган стане президент, Гюл ще го последва на премиерското кресло. Те двамата са онези, които трябва да решат дали Турция иска да се обърне към ислямския свят от една европейска позиция, или обратно – от ислямска позиция към Европа. Само първият вариант води към членство в ЕС.