"Ако Мохамед се пробуди, няма да познае възгледите си"

Какво цели превръщането на истанбулската църква „Света София“ в джамия? Зад това решение прозира политическият ислям, твърди ислямоведът Муханад Корхиде, професор в Университета в Мюнстер и автор на книгата "Фалшивите адвокати на господа“. В 30-минутно радиопредаване на "Дойчландфунк" Корхиде, който е роден в Бейрут, отраснал в Саудитска Арабия и следвал във Виена, обяснява защо и за кого е опасен политическият ислям и каква е разликата между него и джихадизма. От този дълъг разговор сме подбрали няколко интересни пасажа.

Ислямът трябва да бъде освободен от политическата инструментализация

Моята мисия е просвещение, казва Корхиде и обяснява: "Всяко просвещение започва със самокритика. Когато се вгледате в ислямската теология, веднага ще видите, че много от нещата в нея са изкуствено конструирани. Още от самото начало политическото измерение играе огромна роля в оформянето на исляма. Така че днес трябва да освободим исляма от тази политическа инструментализация, от това политическо измерение и да развием неговия духовен и морален потенциал."

Корхиде признава, че с книгата си е раздразнил както умерените мюсюлмани, така и радикалните им едноверци. "Седя между два стола", констатира с горчивина той и обяснява как се опитва да деконструира основите тъкмо на политическия ислям:

"Първите политически структури възникват още през 661 година с първата династия. Нека да припомня, че Пророкът Мохамед умира през 632. Тоест първата династия възниква чак 30 години след смъртта му. Това кралство днес ние бихме определили като "строга диктатура в името на исляма". Тогава започват и манипулациите, защото халифите смятат себе си за божии представители на земята."

Манпулациите не се ограничават само на политическо равнище, те засягат и културния, и религиозния аспект, обяснява Корхиде. "Тези манипулирани, но и манипулативни структури и до днес доминират в главите на много мюсюлмани, които поради това не съумяват да подложат на критичен анализ редица позиции в исляма. (…) Превръщането на църквата "Света София" в джамия е класически пример за инструментализирането на религията. На пръв поглед, от ислямска гледна точка, това е благочестиво действие, но всъщност е демонстрация на власт. Това действие казва: "В името на исляма аз мога символично на унизя християните." Така в главите на хората се затвърждава разделението на "ние" и "другите", на "ислям" и "враговете - християните и Запада".

Джихадизмът е по-искрен от политическия ислям

А какви са опасностите, които създава политическият ислям? Корхиде отговаря така:

"Целта на този инструментализиран политически ислям е да властва над вас като немюсюлмани, да ви демонстрира надмощие, а ако го кажем още по-агресивно - да ви унизи в името на исляма. Това е претенцията на политическия ислям. Той иска да завладее Европа, макар и в одеждите на демокрацията и човешките права. Трябва обаче да правим разлика между политическия ислям, от една страна, и джихадизма и салафизма, от друга. Джихадизмът и салафизмът са много по-праволинейни, там всичко е видимо. Те декларират: Вие сте наши врагове и ние ще ви унищожим. Докато политическият ислям го върши далеч по-подмолно."

Корхиде обръща внимание на опасностите, които политическият ислям крие и за самите мюсюлмани:

"Той потиска свободолювия потенциал на исляма и превръща мюсюлманите в пасивни и подчиняващи се обекти, вместо да ги прави свободни. Той внася и разединение сред самите мюсюлмани. Истинските мюсюлмани са на наша страна, на страната на политическия ислям, казва той, това са добрите. Останалите са лоши. Те са привърженици на Запада и предатели."

Мохамед не би разпознал днешния ислям

Професор Корхиде смята, че много от пророчествата на Мохамед нарочно се пренебрегват: "Ако Пророкът Мохамед се прероди или се пробуди из мъртвите, той изобщо няма да познае своите възгледи. И сигурно би казал: "Чакайте малко, та аз исках свобода за хората." Защото по онова време има много силни племенни и обществени структури на подчинение. А Мохамед е искал равенство и свобода за хората. Къде го днес всичко това в името на исляма?"

Но дали все пак ислямът не е опасен в самата си сърцевина? На този въпрос Корхиде отговаря така:

"Всеки светоглед, който твърди, че е единственият истинен, се поддава на злоупотреби. И ислямът, но и християнството, юдаизмът, дори будизмът. Ето защо е особено важно е да се освободим от тази абсолютна претенция и да осъзнаем, че целта на религиите не е да разединяват хората."

Религиите трябва да са източник на свобода, любов и милосърдие

А това освобождаване, според него, може да се случи едва тогава, когато мюсюлманките и мюсюлманите осъзнаят себе си като субекти на своята религия: "В смисъл: Аз съм свободно същество. Божията воля е да бъде свободен, бог ми е дарил свободата сам да се определям и да решавам, дори когато става въпрос за религията. Не бива да приемам на сляпо каквото и да било, не бива да позволявам да ме назидават. Не бива да го позволявам нито на Корхиде, нито на някой имам или ходжа."

А тази свобода, смята авторът, не поставя истината или светогледа под съмнение, напротив: "Тя извлича самата есенция на исляма, каквато е и есенцията на християнството. Става дума за любов и милосърдие."