Благодаря на "лошите" ми приятели!

Подлагам се доброволно на одимяването. Замислям се за вредата, разбира се. Както за тази, която ми нанасят познати и приятели, така и за другата, от отровите, които бълват автомобилите около мен. Предпочитам велосипеда, както и пасивното пушене. Не обичам да чета статистики за броя на болните от рак пасивни и активни пушачи. Нито пък търся данни за броя на тези, които са се разболели от пушещите автомобили.

Не ми се остава сама!

Съжалявам пушачите в Испания, Гърция, Великобритания и навсякъде другаде, където ги гонят от заведенията. Горките те! И горките ние - страстните пасивни пушачи. Веселите разговори ще се изместят от масата в заведението към неговия вход, към конспиративните кабини на димящия порок. Тежко и горко ни през зимата!

Подкрепям донякъде забраните за пушене. Разбира се, че трябва да има кътчета за непушачи. Та нали дори на някои пушачи понякога им се налага да изберат незадимена среда. Но да се прогонят напълно „димящите” и да се забравят хора като мен, страстните пасивни пушачи… Не ми се остава сама в бара!

Някои твърдят, че пасивното пушене било дори по-опасно от активното. Пасивното пушене вреди на паметта, на психиката, казват учени. Ето, това ще да е причината, поради която още преди години забравих на какви опасности се излагам. Но какво да направя, като не мога и не се мъча да запомня ужасяващите имена на всички болести, които теоретически ще ми навлекат приятелите пушачи…

Изборът дa пушиш и да унищожаваш собственото си здраве бил личен избор, но пасивните пушачи нямали избор - така започва една научна статия за вредите от цигарения дим. Хайде сега, че как да нямам избор? Поне частичен имам! Ама пусто, къде ги намерих тези лоши приятели?

Цигарата преди и след

А може би трябва да започна терапия за страстни пасивни пушачи? Или ще ме посъветвате да потърся лепенки за освобождаване от този мой пасивен порок? Дали пък някой ден на пазара няма да пуснат лепенки, с чиято помощ да се отървем от приятелите-пушачи?

Понякога виждам невероятна естетика в цигарата, в държащите я кокетни женски пръстчета или поетични мъжки ръце. Понякога цигарата ми мирише вкусно и твърде вълнуващо. Понякога така ми се иска да запаля цигара - в едни определени ситуации. Та и аз да усетя какво е това велико чувство на цигарата след… Проблемът е, че не пуша. Не го умея туй нещо.

P.S. Благодаря на "лошите" ми приятели за вдъхновението!