БСП се атакизира?

Той е против антикомунистите, против преселниците, против чиновниците, против „прозападния псевдоелит“, против „реститутките“, против „армията от проамерикански и просоросоидни фондации“. Първите думи на социолога Михаил Мирчев, след като бе издигнат от градската организация на БСП за кандидат за кмет на София, придобиха популярност. 60-годишният професор по социология обещава още да работи за „трудовите хора“ и да развива кварталите, а не само центъра на града.

Кандидатурата на Михаил Мирчев е нов етап от пътя на БСП към собствената ѝ маргинализация. След избирането на Мая Манолова за омбудсман партията вече е лишена от единствената ярка фигура, която може да застраши инерционното и лишено от посока лидерство на Михаил Миков. След самоизолацията на БСП от преговорите по т.нар. съдебна реформа, издигането на Мирчев е всъщност единственото различимо политическо действие на партията. То излъчва ясен политически сигнал – крайноляво послание, антизападно и антиелитно говорене, неприкрита симпатия към СИРИЗА - и всичко това гарнирано с антиимигрантски нотки.

Дали това ще донесе успех на БСП?

Михаил Мирчев едва ли ще стане кмет на София. Изключително високото одобрение за настоящия кмет Йорданка Фандъкова, съчетано с липсата на значима критика към управлението ѝ, правят прогнозата за преизбиране сравнително лесна. Силните позиции на Реформаторския блок в София също са фактор, който не може да бъде пренебрегнат – дори и техният кандидат проф. Вили Лилков да не се класира за балотаж, голяма част от избирателите му не биха се колебали дълго между Фандъкова и Мирчев.

Кандидатурата на Мирчев е заявка за бъдещо лидерство на БСП. Самият той не крие, че има визия за развитието на партията. Веднага след победата на СИРИЗА в Гърция през зимата, Мирчев се превърна в най-активния привърженик на тезата, че точно това е бъдещето на социалистическата партия:

„БСП е пред пропастта да загине като ПАСОК. Но има и шанс – да заеме мястото на българската СИРИЗА, обаче трябва да се радикализира. Не като революционна лява партия, а радикална като връщане към патриотизъм, икономически протекционизъм, като достойно поведение пред големите сили", каза Мирчев пред списание „Клуб Z”.

Пред друго списание - „A-спекто“ - социологът каза, че „до голяма степен електоратът на БСП, възрастният електорат, продължава да живее в една измислена реалност. Това е реалността на бившия социализъм. На бившата отговорна, грижовна държава.“ Тези избиратели със сигурност ще приемат за плюс и произхода на Мирчев – той е син на бившия член на ЦК на БКП и вицепремиер от времето на комунизма Стоян Михайлов.

След изборите

Резултатите на Михаил Мирчев на изборите са важни за БСП, въпреки че партията е свикнала да губи в София с много. Той си постави за цел да спечели поне 110 хиляди гласа - при 103 хиляди за червения кандидат Георги Кадиев преди четири години. Атакизирането на посланията вероятно е насочено към гласове, които на предишните избори са подкрепили кандидати на „Атака“, ВМРО или НФСБ. Преди четири години те бяха общо малко над 20 хиляди. Всеки един значително по-добър резултат на Михаил Мирчев – дори и при загуба, ще даде аргументи на всички, които настояват „БСП да стане СИРИЗА“. Вероятно ще даде сили и на привържениците на втвърдяване и олевяване на партията.

Сравнителен успех на Мирчев има капацитета да разпали подобен дебат в БСП и да отвори въпроса за посоката, който е свързан и с лидерството. Слаб резултат на кметските избори пък ще пресече призивите за радикализация и ще отрезви партията. Софийската площадка е много удобна за подобен експеримент - тук БСП просто не се надява на нищо.