Българите: между ЕС и "Южен поток"

Русия на хоризонта! И така можем да обобщим последните данни на социолозите от Институт „Отворено общество“. Те показват, че 61 на сто на българите са против налагането на по-строги санкции на Русия заради анексията на част от Украйна. За цели 22% от анкетираните газопроводът „Южен поток“ трябва да бъде изграден дори и Европейската комисия да забрани строителството. И дори тази Европейска комисия да наложи наказание на България. Други 28% пък мислят, че строежът трябва да започне само с разрешението на Комисията.

Тези два отговора могат да се доуточняват и дообясняват, да се поставят в един, друг или трети контекст, но същината няма да се промени: голяма част от българите няма проблем нито с политиката на Русия, нито с евентуалната зависимост на България от тази политика.

Без забележки към Кремъл

Данните позволяват редица изводи за начина, по който българите проектират страната си във външната политика. Абсолютно малцинство са българите, несъгласни с политиката на Кремъл - то се измерва с 9-10 процента: само 9 на сто например категорично се обявявят срещу строежа на „Южен поток“ и само 10 на сто смятат, че България трябва да подкрепи по-строги европейски санкции срещу Русия.

Данните могат да се разглеждат и като предупредителен сигнал за по-сериозна промяна в нагласите към Европа. Нищо че мнозинството (62%) все така оценява членството на страната в ЕС като напълно положително или по-скоро положително и твърди, че и днес би подкрепило присъединяването на България към ЕС - седем години след влизането на страната в Общността. И нищо че повечето хора (38%) все така вярват на европейските институции повече, отколкото на българските.

Все повече са недоверчивите

Този почти идиличен портрет на българите като европейци вече се е сдобил с няколко нови щриха. От миналата година досега е нараснал (до 22%) делът на онези, които „нямат доверие нито на българските, нито на европейските институции“. А отделно от това около 15 % от анкетираните са готови да гласуват за „партия, която иска България да излезе от ЕС“.

В областта на финансовата политика недоверието към Европа се проявява още по-силно, колкото и да е обусловено от икономически, а не непременно от политически фактори: 65 на сто от българите не искат левът да се заменя с евро. Съотношението между „за“ и „против“ единната европейска валута е сходно в различните социални групи, с едно изключение – ако има среда, в която да има най-много противници на еврото, тя е тази на избирателите на ДПС – там 6% са „за“, а 68% са „против“.

Намалява и подкрепата за валутния борд – тенденция, която е на поне пет години. През март 2009 г. общо 15 на сто от анкетираните са заявили,че не подкрепят валутния борд. Днес те са 25 на сто.

"Твърда ръка" или права?

Обществото остава драматично разделено на две по един въпрос, който обуславя ценностната криза в страната: дали е добре да се жертват демократичните права и свободи в името на повече ред и по-стабилна икономика? Цели 47 на сто продължават да смятат, че отговорът на този въпрос е „да“ или „по-скоро да“. Онези, които смятат обратното, са по-малобройната група - само 35% от анкетираните не биха (или „по-скоро“ не биха) се разделили с правата и свободите си. Останалите не могат да преценят.

Готовността на много хора да си жертват правата е била най-силно изразена през 2011 и 2012 г., когато са съставлявали 53-56%. И макар изследването да не посочва причините за такъв ръст на нагласите за „твърда ръка“, времето, в което тези нагласи са били изразени, съвпадат с разгара на управлението на ГЕРБ. Преди и след това те се задържат в границите на сегашните 47 % - ниво, което надали може да бъде привидяно като успокоително.

(Полу)оптимистичен финал

Светлият лъч е почти незабележим, но все пак е откроим – през миналата година слабо е нараснал делът на онези, които „по-скоро“ не биха се разделили с правата и свободите си. И колкото по-млади са анкетираните, толкова по-малко те са склонни да се разделят с тези права.