1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България - родина ли е тя за българите в чужбина?

24 октомври 2011

Някъде в българските медии прочетох, че на тези избори били гласували 47 000 българи в чужбина. Тази цифра е смешно ниска - пише Соня Каникова и разказва за срещите си с българи пред избирателните урни в САЩ.

https://p.dw.com/p/12xZu
Българите в САЩ са около 300 хиляди. Гласуваха едва 2 500.Снимка: DW/Sonja Kanikova

“Гласът има значение, щото те броят като човек. Има 300 хиляди българи в Америка. И ако всички гласуваме, можем да изместим резултата, нали?”, казва настоятелно патриотично настроеният Калин Пенчев, собственик на фирмата за български храни „Малинчо”. Но от тази почти 300-хилядна електорална маса (цифрите са, разбира се, неофициални и непроверени) едва около 2 500 души гласуваха на изборите в неделя.

“Българите зад граница трябва да гласуват!” - тези думи на една българка от Чикаго описват най-добре настроението сред всички българи, които в неделя се явиха пред избирателните урни в САЩ. “Тези избори са важни, за да продължи приближаването на България към Европа, защото връщане може да има”, казват те.

Гласуващите са обаче малцинство. Едва около 10 процента от живеещите в САЩ българи споделят убеждението, че “и зад граница трябва да имаме гражданска позиция”. Във Вашингтон например гласуваха едва около 240 души.

Защо (не) гласуват българите в САЩ?

Всички гласуващи, с които успях да разговарям, искат да видят “България да се развива в добра посока” - независимо дали смятат да се върнат там или да останат да живеят в чужбина. Най-вече младите българи са убедени, че и зад граница носят отговорност за родината си: “Гласувам, защото нашите решения оказват влияние върху бъдещето на България. По-добре е да поемем отговорност за избора на президент и общински съветници, вместо само да се оплакваме от решението, което е взето”, каза ми 20-годишно момиче от Вашингтон.

Bulgarien Wahlen USA Flash-Galerie
Снимка: DW/Sonja Kanikova

В избирателната секция във Вашингтон срещнах най-вече млади хора. Приличат си по две неща: че са в САЩ от скоро, и че осъждат пасивността - за разлика от всички онези, които определят неучастието си в изборите като форма на протест срещу политическата реалност в България. 33-годишна българка от Вашингтон сподели, че “пасивността на нашите хора тук е знак за болка, не толкова за липса на интерес. Но това не е начин да се справим с проблемите. По-скоро трябва да възприемем активна позиция, да се информираме, да гласуваме!”

Категоричен е и този 34-годишен българин, според когото е неприемливо да се мисли, че нямало за кого да се гласува. “Това издава неразбиране; политически просветеният човек трябва да си направи проучването, да се поинтересува от кандидатите и да направи разумен избор. И да осъзнае, че когато не гласуваме, оставяме на други да вземат решения вместо нас.”

Личност или партия?

Поне във Вашингтон младите гласоподаватели са убедени, че при избора на президент партийната принадлежност не би трябвало да е от значение - важна е личността на кандидата и, естествено, качества като интелект, представителност, познания по чужди езици, добри маниери и - по възможност - некорумпираност. “Говори се, че кандидатите си идват с прикачени мафиотски принадлежности”, казва една от младите гласоподавателки и допълва: “Това ме тревожи повече от партийната им принадлежност.”

А един 32-годишен българин, пътувал часове, за да гласува във Вашингтон, споделя: “На това ниво, президент, винаги ще имаме личност, свързана с групи или партии. Наивно е да вярваме, че президентът може да взима решенията на своя глава - той винаги ще е свързан с нечии интереси. Затова можем само да се надяваме, че президентът като личност ще е максимално почтен човек.”

Докато младите използват принципа на „партийната елиминация”, за да решат за кого да не гласуват, по-възрастните избиратели почти без изключение ми казаха, че партийната принадлежност на кандидатите е била ръководещият фактор при техния избор. Ето едно мнение: “Гласувахме за кандидатите на ГЕРБ, защото за първи път виждаме някакви резултати от управлението на българска партия.”

"Бойко е достатъчно прочут"

Хора, дали гласа си за двойката Калфин-Данаилов, заявиха, че вярват на Калфин, което ги накарало да преодолеят задръжките си към БСП. Други пък споделиха, че “естественият избор” за тях би била Меглена Кунева, но не са гласували за нея, защото шансовете й за победа били твърде малки. А по-младите българи казват, че Кунева по принцип им е била интересна като кандидат, но те не знаели достатъчно за нея: „А тя не дойде да ни поговори, за да я опознаем.”

Bulgarien Wahlen USA Flash-Galerie
Снимка: DW/Sonja Kanikova

Всъщност, нито един от кандидатите не посети българите в САЩ, за да го опознаят. В тази връзка една жена на шейсетина години ми каза следното: “Бойко е достатъчно прочут”. След като й обясних, че Бойко не участва в тези избори, тя остана смаяна и май не ми повярва.

Повечето от поддръжниците на ГЕРБ, с които разговарях, изтъкнаха следните два аргумента за избора си: първо, че президентът трябва да е от ГЕРБ, защото Калфин и Кунева щели да “покрият маскарлъците на Първанов”, след като го наследят. И второ, че президентът “разбира се ще е пионка на Борисов и това ще даде повече власт на ГЕРБ, но понякога е добре институциите в една държава да са от една и съща партия, особено когато опозицията е неконструктивна сила”.

Абсурдите на бюрокрацията

Избирателите в САЩ се вълнуват и от една друга изборна тема: всички запитани поддържат въвеждането на електронно гласуване за българите в чужбина. Убедени са, че това ще приобщи повече от тях към живота в България. Мнозина обаче се съмняват, че България е зряла за този метод на гласуване. Ето какво ми каза една 20-годишна жена: “Не можем да се доверим на институциите да управляват технологииите на гласуване, така може да се увеличат възможностите за манипулации. Има риск, ако се въведе гласуване по интернет, при сегашното състояние на корумпираност на институциите изборите съвсем да дегенерират. Първо да се стабилизират институциите, после електронно гласуване!”.

Новото поколение българи, живеещи зад граница, са направо ужасени от актуалните методи на гласуване. 18-годишна жителка на Чикаго, която живо се интересува от събитията в България, и която гласува за първи път в живота си, е напуснала избирателния пункт без да упражни правото си на глас. Причината? Изискването декларациите и бюлетините да се попълват само със синя химикалка. Младата жена попълнила декларацията си с черна химикалка, поради което била накарана да попълни всичко наново. “Не виждам никаква разлика в това дали нещо е попълнено със син, зелен или червен химикал. Разочарована съм от тая абсурдност и в близките години няма да дойда на избори”, казва тя.

Изкривената картина

Bulgarien Wahlen USA Flash-Galerie
Снимка: DW/Sonja Kanikova

Източниците на информация за политическите кандидати и партии са другата голяма тема, която вълнува българите в САЩ. “Трудно се следят от чужбина събитията”, казват те. Как тогава са се информирали за кандидатите? “Влияние на близки и познати”, признават някои. “Гледахме им предизборните кампании”, казват други. “И кандидатите много лъжат, та е трудно да се направи избор, ама ни излъгаха и избрахме”, споделят трети.

Информирането става предимно чрез интернет, главен източник са българските медии. Но много от живеещите в чужбина българи не се доверяват на тази информация. “Всички знаем кой държи в ръцете си медиите. Всичко се контролира и предварително се диктува какво да се каже. Масово пишат поръчково, няма как да им се вярва. Няма как да им се вярва и за обстановката в България, те рисуват само каквото им е казано. Изкривена картина...", казва един българин, живеещ във Вашингтон.

Родина-Чужбина

Някъде в българските медии прочетох, че на тези избори били гласували 47 хиляди българи в чужбина. Дали това се смята за успех? Надали. Броят на българите зад граница надхвърля 1 милион души. И 100 хиляди да бяха гласували, процентът пак би бил смешно нисък. А това е знак, че нещо не е наред в отношенията между българските политици и българите зад граница. Нещо липсва и от двете страни, а от това и двете обедняват.

Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми