Български вълнения

Николай Цеков разговаря с политолога Първан Симеонов, социолога Андрей Райчев и проф. Павел-Емил Митев, директор на института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски":

 "През 2012-та за първи път недоверието в правителството на ГЕРБ и неговите лидери надхвърли позитивите, натрупани между 2009-та и 2011-та. Резервоарът с доверие към управляващите се изчерпа и образно казано партията на Борисов слезе на партера. Жалко е, че първоначалният висок рейтинг не беше използван за започване на болезнени реформи и преобразувания в правосъдната система или здравеопазването. Той пак щеше да бъде изгубен, но поне заради нещо полезно. Липсата на стратегическо мислене във върхушката на ГЕРБ изтрива очакванията за някаква дългосрочна визия, която сякаш вече е подменена с целта да се удържат 1200 дни във властта“, посочва политологът Първан Симеонов.

Той обаче предупреждава никой да не отписва Борисов и неговата способност за политически маневри и импровизации: "Премиерът успя да си създаде имидж на политик, съчетал в себе си две непримирими помежду си епохи. Той излъчва обаяние и като победител, успял "7 пъти да бие Станишев", и като жертва – винаги самотен човек, загубил рано родителите си, а сега принуден да управлява в тежка икономическа ситуация." Освен това не бива да се забравя, че ГЕРБ успя да създаде политици от нищото, подчертава Първан Симеонов и дава конкретни примери: "Хора като Росен Плевнелиев, Йорданка Фандъкова и Кристалина Георгиева се отличават диаметрално както в политическото си поведение, така и като експерти спрямо тандема Борисов-Цветанов. Те са своеобразен "ГЕРБ с човешко лице", а появата им бележи началото на края на тази партия, каквато я познавахме."

С какво още ще запомним 2012? Може би с тежките кризи, които претърпяха някои емблематични за прехода лица - като Георги Първанов, Иван Костов и Ахмед Доган. "За някои от тях това е изпадане в клинична политическа смърт, други може би имат план "Б", а трети вероятно ще се смеят последни", казва Първан Симеонов. Със сигурност ще се помнят и младежките блокади на столичния "Орлов мост", които внасят оптимизъм за потенциала на гражданското общество в България", твърди политологът.

На мушката е Скопие

"Във външнополитически план през 2012-та България направи една крачка назад от Русия и една крачка напред към САЩ. Най-важното външнополитическо събитие през годината обаче е присъединяването на страната към наложеното от Атина вето върху старта на преговорите между Скопие и Брюксел за членството на бившата югорепублика в Евросъюза. България започна да играе чужда игра. Нашето правителство се върза на емитираните от Скопие дразнения и реагира неадекватно!", обобщава шефът на института "Иван Хаджийски" проф. Павел-Емил Митев.

Първан Симеонов също коментира темата: "Българското вето в Брюксел е повратна точка в цялата външнополитическа доктрина на страната. Акцентирайки върху миналото, ние губим настоящето - връзката с обикновените хора в Македония, които започват да възприемат България като втора Гърция, застанала на пътя на интеграцията им с европейските народи. Но акцентирайки върху настоящето, ние ще трябва да пренебрегнем миналото, огорчено от повече от столетие натрупвани вражди, военни интервенции, жертви, родови връзки и емоции. Това е изключително хлъзгава тема с многостранни баланси и аз не съм убеден, че сегашните управляващи в София имат потенциал да се справят с проблема".

Какво предстои?

А какво ни чака през 2013-та? Социологът Андрей Райчев прави следното предположение: "До изборите през следващото лято Борисов ще я кара така, както я е карал досега – и е убеден, че ще успее. А той успява, защото избягва антикомунистическата реторика и говори като съвременен десен популист. Към същото се стреми и Меглена Кунева, чиято партия има потенциал да получи около 10 на сто от гласовете на общите избори догодина. Станишев пък няма сили да вземе властта. Ахмед Доган продължава да държи половината от гласовете на българските турци, а Иван Костов вероятно ще се яви на изборите като един от водачите на Синята коалиция." Райчев предвижда победителят на изборите догодина да направи коалиция с още поне две партии, за да може да състави правителство. "Как ще стане това, след като всички основни играчи се разграничиха предварително един от друг?", пита политологът Първан Симеонов.

Според Андрей Райчев обедняването на населението ще продължи и през 2013-та и това ще внесе сериозна политическа нестабилност, защото ще засегне слоеве, "...които имат гласни струни": "Досега бедността шеташе предимно сред роми, пенсионери и инвалиди, които просто си отиваха мълчаливо. Привидното спокойствие ще си отиде заради писъците на по-гръмогласните бедстващи слоеве."

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева