1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В България е опасно да мислиш различно

Иван Бедров13 март 2015

Грубите прояви на нетърпимост към хора, които застъпват различно мнение, вече са ежедневие в България. И не стряскат. Има достатъчно подобни примери от други държави, които показват докъде може да ни доведе всичко това.

https://p.dw.com/p/1Eq9S
Снимка: DW

Коментар от Иван Бедров:

Преди дни популярният български политолог Огнян Минчев бил поканен да изнесе лекция по темата „Русия и българската национална сигурност“. Не успял да представи позицията си докрай заради пристигането на група младежи с „георгиевски лентички“, които вдигали шум и целенасочено провалили дискусията. Минчев разказа за случая в профила си в социалната мрежа Фейсбук. Засега това е единствената медия - доколкото вече свикнахме да приемаме Фейсбук за такава, която обсъжда случката.

За съжаление това е поредната проява на груба нетърпимост към различното мнение. Тези действия започнаха с изобретяването на контрапротеста, продължиха с хулиганското осуетяване на събития, стигнаха до посочването на конкретни хора като мишени в някои медии и логично достигнаха до отправяне на заплахи за физическа саморазправа. И всичко това само заради факта, че определен човек или група хора изказват различно мнение.

"За да се разправи с тия по улиците"

Явлението стана видимо още през лятото на 2013 година, когато по улиците на София имаше всекидневни протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Тогава се появиха лица с прякори, като например Петното, които предвождаха агресивни групи от здрави момчета и имаха една-единствена цел - да провалят събития. Независимо дали това бяха протести, дискусии или пресконференции. Споменатото лице дори бе прието от премиера и в присъствието на тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев призова за помощ, „за да се разправи с тия по улиците“. Не последва никаква реакция. С това властта даде знак, че може и така.

После се появиха т.нар. граждански патрули, които искаха да преценяват по външния вид кой е чужденец и кой не е, а лидерът на „Атака“ Волен Сидеров дори поиска да осъществява граждански арести на протестиращи. Кампанията срещу недоволните от улицата официализира и една друга практика: определени хора да бъдат превръщани в публични мишени. По подобие на списъците с враговете, познати от някои източни диктатури, сайтове и вестници се заеха да посочват на народа „лошите“. Всекидневно публикуване на снимки на едни и същи хора с всевъзможни смесици от измислици и факти. Все по-груби определения, чиято цел е да постигнат сатанизиране. Това ново явление в българския публичен живот постепенно зае трайно място във вестници, сайтове и социални мрежи.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov
Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

Вълна от диващина

Обществото не реагира адекватно на тази вълна от диващина, а някои дори не криеха радостта си от агресивната нетърпимост - защото беше насочена срещу опонентите им. Това нямаше как да продължи по друг начин, освен с конкретни закани за физическа саморазправа. Популярни участници в публичния дебат получават предупреждения да млъкнат, за да не им се случи нещо. Част от тях публикуват тези писма в социалните мрежи, но това така и не се превръща в тема, която да заинтересува по-голям брой хора. Директните подстрекателства към физическо унищожение вече са всекидневие. Но масовата публика научава за това само когато някой от най-популярните гласове сподели за подобно преживяване.

Наскоро журналистът Георги Коритаров стана обект на подобна омраза - в профила на депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева неин приятел написа по адрес на журналиста „Няма ли да се намерят двама да го прострелят“. Самата Ташева произнесе по партийната телевизия реч, която може да влезе в учебник по „Език на омразата“. Патосът ѝ бе насочен срещу привържениците на независимостта и прозападното развитие на България. „Правете си сметката, червеи! Руснаците наистина идат!", завърши депутатката.

Този стил завладява и някои от т.нар. традиционни медии. А голяма част от политиците с удоволствие се възползват от тях, за да атакуват партийните си опоненти. Във Фейсбук има групи, които открито призовават към саморазправа, публикуват снимки на конкретни хора със закани, а властите и обществото не го забелязват. Дано всичко това не ни отведе до деня, в който някой екстремист ще реши, че народът очаква от него да реагира на тези призиви. Има достатъчно примери от други държави, които показват докъде може да ни доведе всичко това.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата