1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

В търсене на истината за Балканите

21 февруари 2017

Тъй като на Запад разглеждат Балканите като нещо чуждо и изостанало, а самите балкански народи идеализират миналото си, историческият поглед към този регион е често изкривен. Една нова книга се опитва да внесе яснота.

https://p.dw.com/p/2XybT
Снимка: nasko/Fotolia

Балканските народи идеализират собствената си история и демонизират съседа, а това много затруднява трезвия исторически поглед към този регион. Анализът допълнително се усложнява от факта, че на Запад за Балканите все още се мисли с много клишета и стереотипи. Германската историчка Мари-Жанин Калик прави опит да внесе яснота - в новата си книга тя описва историята на Югоизточна Европа като „световна история”, тълкувайки миналото на този регион през нова оптика: от глобално-историческа перспектива.

Нов поглед

За обемистия труд на Мари-Жанин Калик (700 страници) излязоха няколко рецензии от добри познавачи на Балканите. Във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Карл-Петер Шварц пише:

„Няма как да се обхванат безбройните описания на Балканите, сътворени от вътрешни или от външни автори, както и многобройните национални разкази за собствената история, съсредоточаващи се преди всичко върху възникването на съответната нация. Опияняващата, генерираща идентичност мощ на колективния спомен бурно се съпротивлява срещу трезвия поглед на учените-историци. Народите на Балканите са направо обсебени от своите собствени истории, в тези страни кръвта и мастилото се леят като бурни потоци. Това е регион, който се нуждае от сериозни обяснения, а това създава много проблеми на историците.”

Мари-Жанин Калик
Мари-Жанин КаликСнимка: DW/M. Smajic

Авторът на рецензията цитира трите нагледа към Балканите, особено популярни сред историците, които Мари-Жанин Калик обобщава в книгата си. Първият обяснява Балканите през историята на отделните национални държави, а вторият, обратно, през историята на империите, владели в продължение на столетия този регион.

„Третият наглед обяснява Балканите като един „в значителна степен затворен исторически регион, който се характеризира чрез определени вътрешни структурни белези като география, демография, икономика, култура и манталитет”. Калик не е съгласна с този наглед, който, според нея, неоснователно вижда Запада като „единица мярка за единния световен процес на модернизация”, докато Балканите се характеризират главно с недостатъци, „например с предполагаемата липса на Ренесанс и Просвещение и със социално-икономическата си изостаналост”. Това евроцентристко обяснение загърбва редица феномени на Балканите, които не пасват към идеализирания образ на западната модерност, пише Калик. Авторката отчетливо се разграничава от тези три нагледа и се ориентира към Едуард Саид с тезата му за „ориентализма” и към Мария Тодорова с книгата ѝ „Балкани. Балканизъм”. Калик продължава тяхната деконструкция на „присвоените предразсъдъци” за някакви свойствени за целия регион общи белези, които оставят своя отпечатък върху западното виждане за Балканите. (…) Тя се противопоставя на популярните представи и стереотипи за Балканите като хронично изоставаща и склонна към насилия европейска „другост”. И подлага на изпитание не толкова манталитета на балканците, колкото манталитета на балканолозите.”

Балканите и предразсъдъците

По-нататък в рецензията си Карл-Петер Шварц иронично констатира, че когато става дума за предразсъдъци към Балканите, напоследък един от главните силно се разклаща: след всичко, което се разбра за фондацията на Клинтън, няма как да убедиш хората в иначе емпирически доказаната теза, че Балканите са най-корумпираното място на света. „В сравнение с това деянията на румънските политици, за които непрекъснато четем, са същински дреболии. Със сигурност не само търговията, изкуството и културата са глобални феномени - такъв феномен е и корупцията. Независимо от това, ако сравним политическата култура на Балканите с тази, примерно, в скандинавските страни, няма как да не се запитаме: Откъде произтича разликата?” - пише рецензентът и обяснява, че отговорът на Мари-Жанин Калик се съсредоточава върху модернизационните тласъци на Балканите. Авторката предлага и много интересни и подробни разкази за „островите на модерността” на Балканите, сред които е и Пловдив след 1876 година, научаваме от рецензията във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

Другият важен франкфуртски вестник „Франкфуртер Рундшау” също публикува статия от балкански специалист по темата. Норберт Мапес-Нидек поставя акцента върху информативната, просветителска функция, която изпълнява книгата на Калик. Главните заслуги на Калик, според Мапес-Нидек, се състоят в това, че авторката изважда от забравата велики балкански революционери, изследователи и обществени личности, че разяснява взаимовръзката между изостаналостта и глобализацията и че в крайна сметка работи за това Западът да проявява повече интерес и разбиране към Балканите.

Очаквайте още публикации за тази много интересна книга.

Marie-Janine Calic: Südosteuropa. Weltgeschichte einer Region. Verlag C.H.Beck, München, 2016

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми