1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Внуците ще плащат

А. Андреев (АГ, ДЦ, ДВ, ЗЦ)8 юли 2015

Леви икономисти като Тома Пикети смятат, че гръцкият дълг трябва да бъде поне частично отписан. От гледна точка на почтените платци обаче това решение е крайно несправедливо. А и крие две сериозни опасности.

https://p.dw.com/p/1Fuqg
Снимка: dapd

Отписване на гръцки дългове - едва ли има друго словосъчетание, което през последните дни да предизвиква по-бурни емоции и по-противоречиви реакции. Кредиторите на Гърция МВФ, ЕЦБ и еврогрупата (а особено настойчиво - Германия) не дават и дума да се издума по въпроса. Гръцкото правителство пък - по разбираеми причини - все моли за отписване. Напоследък обаче и редица икономисти на Запад започват сериозно да мислят над варианта „частично опрощаване”. Левият френски икономист Тома Пикети дори посегна към една историческа аналогия:

Thomas Piketty
Тома ПикетиСнимка: picture-alliance/dpa/Bart Maat

Логиката на Пикети

„Германия е най-добрият пример за страна, която през цялата си история никога не е плащала външния си дълг. Нито след Първата, нито след Втората световна война”, каза той в едно интервю за германския "Ди Цайт". И добави: „Историята на публичния дълг е пълна с иронии. Тя рядко следва нашите представи за ред и справедливост”.

Пикети и неговите съидейници си представят нещо такова: всички държавни дългове на европейските страни се хвърлят в един общ кюп и изцяло или частично се обобществяват с помощта на някакъв финансов инструмент - като еврооблигации, например. Според Пикети, историята познава два начина да се реши държавен дългов проблем. След Наполеоновите войни през 19 век Британската империя предприема политика на строги икономии, за да си плати дълговете, която продължава почти 100 години. „Вторият метод е доста по-бърз”, казва Пикети: "Германия го е пробвала през 20 век. По същество той се състои от три компонента: инфлация, извънреден данък върху частното имущество и опрощаване на дългове”.

Звучи смислено, но Пикети мимоходом сравнява несравними ситуации. Защото Гърция не излиза от никаква кръвопролитна война, а е натрупала дълговете си точно в обратния модус - на нарастващо мирно благосъстояние. Иначе логиката на Пикети и неговите съмишленици е ясна и привлекателна: държавите да се освободят от хомота на дълговете, които обслужват с цената на много лишения, и да инвестират повече в икономически растеж. Стига икономии, време е за инвестиции! Логика, която мълчаливо подкрепят и други европейски страни.

Между другото, още през 2011 година Съветът на експертите към германското правителство предложи да се отпишат всички държавни дългове на страните от еврозоната, които надхвърлят 60% от техния БВП. Германският банкер Йоханес Майер също смята, че в една или друга форма ще има отписване на гръцки дълг - по-скоро маскирано, но ще го има. Томас Майер, друг германски икономист, е на подобно мнение. Той обаче поставя акцента върху факта, че банките открай време се съпротивляват срещу опитите да се уреди официално фалитът на отделни държави, защото разчитат именно на обобществяването на дълговете - от което те самите печелят. Големият германски философ Юрген Хабермас дори упреква европейските политици, че действат не като политици, а като банкери и кредитори. Хабермас очаква от тях тъкмо политически решения - за каквито, впрочем, апелира и Ципрас.

Преструктуриране на всички дългове?

В интервюто за германския седмичник "Ди Цайт" Тома Пикети казва още: "Нужна ни е конференция по всички дългове на Европа, точно както след Втората световна война”. Според него е неизбежно преструктурирането на всички дългове - не само на Гърция, но и на няколко други европейски страни. Леви икономисти като Пикети настояват за повече държавна намеса и обясняват еврокризата тъкмо с обстоятелството, че зад общата валута няма обща силна държава: „Валута без държава, Централна банка без правителство и обща монетарна политика без обща бюджетна политика - ето ти я кризата!”.

В същото време обаче редица европейски държави, които стриктно спазват финансовата дисциплина, не желаят брутална държавна намеса и отписване на гръцкия дълг за тяхна сметка. Защото го смятат за несправедливо и нечестно. Освен това всички са съгласни, че за да получат солидарност под формата на отписване на дълг, гърците са длъжни да дадат нещо насреща. Икономистите виждат две опасности в решението, което предлага Пикети. Ако държавните дългове бъдат изцяло или частично отписани, това ще доведе до гигантско преразпределение на пари вътре между европейските държави. И с голяма вероятност ще предизвика инфлация, както предупреждава самият Пикети. И втората опасност: отписаните дългове в крайна сметка ще платят следващите поколения.

А в същото време икономически мислители като Пикети и Варуфакис спечелиха милиони със своите популярни книги. Защото твърде много хора искат да четат точно това, което пишат те за справедливостта и преразпределянето.