Во веки веков: господарите в страните от бившия СССР

Илхам Алиев вече три пъти печели президентските избори в Азербайджан. 54-годишният държавен глава нямаше сериозни конкуренти нито през 2003 година, когато де факто наследи президентския пост от баща си, нито на последните избори през 2013 година. А в бъдеще вече няма да му се налага да се явява толкова "често" на избори - преди броени дни гражданите на кавказката република гласуваха на референдум за съответна поправка в конституцията. Новите правила предвиждат между другото удължаване на президентския мандат от пет на седем години. Те зачеркват и досегашното изискване кандидатът за президент да е навършил 35 години. Някои наблюдатели смятат, че по този начин Алиев подготвя почвата за евентуално президентство на децата си. През 2009 година, също на референдум, беше отменено и изискването за не повече от два последователни президентски мандата.

Постсъветски реалности

След разпадането на Съветския съюз много от нововъзникналите държави приеха конституции по американски образец, съгласно които четири- или петгодишното президентство беше ограничено до два мандата. Много държавни глави обаче намериха начини да заобиколят това правило, като целта им винаги беше една и съща: пожизнено господство.

Един от най-показателните примери в това отношение е президенството на Ислам Каримов, който почина в началото на септември. Каримов управляваше Узбекистан от края на 1980-те - тоест, остана на власт цели 25 години. През 1995 Каримов свика референдум, по силата на който удължи господството си до 2000-та година. А през 2002 беше проведен втори референдум, който удължи президентския мандат от пет на седем години. Съгласно конституцията, Каримов нямаше право на трети мандат, но тази подробност беше просто игнорирана.

Сходен бе и политическият път на Сапармурат Ниязов. Бившият президент на Туркменистан, известин с култа към собствената си личност, си подсигури пожизнено господство и дори се нарече Туркменбаши. 15-годишното управление на Ниязов приключи със смъртта му през 2006 година.

От Централна Азия е и най-възрастният държавен глава от ОНД - Нурсултан Назарбаев. Подобно на Каримов, Назарбаев управлява Казахстан още от съветско време. И той свика през 1995 година референдум, по силата на който удължи президентството си до 2000-та година. Конституцията на Казахстан също не позволява повече от два президентски мандата. Но за Назарбаев беше направено изключение - 76-годишният президент може да бъде преизбиран без никакви ограничения.

Русия и нейният "особен път"

Още двама президенти на държави от ОНД могат да бъдат преизбирани без никакви ограничения. Това са президентът на Беларус Александър Лукашенко и таджикският му колега Емомали Рахмон. И двамата са на власт от 1994 година. И двамата са обвинявани, че управляват авторитарно. И двамата промениха конституцията на страната си чрез референдум. През 2013 година Емомали Рахмон беше преизбран за нови седем години, а през 2015 година Лукашенко спечели петите си поредни избори.

Русия, най-голямата и могъща страна от бившата съветска империя, върви по свой особен път. През 2008 година, след два четиригодишни президентски мандата, Владимир Путин напусна Кремъл - и по този начин не наруши конституцията. Но през 2012 година, след кратка пауза на премиерския пост, той отново пое президентството. Този път за по-дълго, защото още по времето на неговия предшественик Дмитрий Медведев парламентът удължи президентския мандат на шест години. И ако през 2018 година бъде преизбран, Путин ще бъде на власт почти толкова дълго, колкото и сегашните господари в Централна Азия.

Изключението Украйна

Украйна е една от малкото страни, в които президентите не управляват повече от два мандата. Най-дълго се задържа вторият президент на Украйна Леонид Кучма, който беше на власт от 1994 до 2004 година. Кучма също обмисляше как да си осигури трети мандат, но в крайна сметка не се осмели да постъпи като централноазиатските си колеги.

Изключение от правилото представляват и малките републики Молдова, Грузия, Армения и Киргизстан. Там или се стига до бунтове, които свалят президентите от власт, или пък става дума за истински парламентарни демокрации, в които властта на държавния глава е ограничена.