Войната в Донбас: огънят стигна до първите украински села

Най-много три крачки извън входа на жилищната сграда – Олена Макаренко не смее да направи повече. „Никога не знаеш кога ще започне нов обстрел", казва тя. Нагоре по стълбището на двуетажната сива кооперация се стига до нейното жилище, а надолу – до мазето. „Когато е кротко, понякога се качвам до горе. Че иначе в мазето е много студено", обяснява Олена.

Под постоянен обстрел

Украинското село Врубивка, което се намира на 50 километра от Луганск и съвсем близо до така наречената „контактна линия" с територията на сепаратистите, вече от четири дни се намира под обстрел. Четири дни, които Олена е прекарала главно в схлупеното мазе с гол пръстен под. Малка електрическа печка безпомощно се опитва да прогони студа. Смъкнали са долу и едно легло.

Възрастна жена се е заровила под куп одеяла на това легло, до нея лежи момче, което в съня си здраво стиска мобилен телефон. Олена грабва една найлонова торбичка и поема нагоре към жилището. Дъщеря ѝ си стяга багажа – решила е да прекара няколко дни на по-сигурно място в едно съседно село.

„Предпочитам да вземе внуците и да заминат към Карпатите, на 1000 километра от тук. Докато стане ясно какво ще се случва при нас", казва Олена. Тя по-скоро с недоумение посреща новината, че Кремъл признава така наречените „народни републики", които се намират съвсем наблизо, отвъд контактната линия: „Нямам представа какво означава това за нас. Дори не знам какво да правя оттук насетне."

Сепаратистите се опитват да предизвикат украинските части

Напрежението по продължение на тъй наречената „контактна линия" нараства вече пети ден. На отсамната страна, извън територията на сепаратистите, вече се взривиха стотици снаряди. Как изглеждат нещата от другата страна – по този въпрос няма сигурна информация. Украинското ръководство смята, че бунтовниците отсреща се опитват да предизвикат украинската армия. Затова е издадена заповед за сдържаност: на обстрела да се отговаря само ако е застрашена сигурността на войниците. Но дали самите войници наистина реагират в съзвучие със заповедта – това трудно може да се провери. ОССЕ, която трябва да контролира спазването на примирието, вече не се справя с документирането на всички инциденти – включително и поради това, че няколко държави оттеглиха своите наблюдатели.

Врубивка се намира на около 15 километра от първите позиции на сепаратистите, тоест – приблизително в обсега на една гаубица. В цялата околност това е най-обстрелваното село. Прозорците откъм задната фасада на жилищната сграда, където живее Олена, са изпочупени. Един снаряд експлодирал насред главната улица. Съвсем наблизо, в училищния двор, е зейнал истински кратер от артилерийско попадение – точно зад футболната врата. На мястото тъкмо е пристигнало жълто бусче от съветските времена, за да ремонтира газопровода. Един работник заварява дупките от шрапнели в надземната част от съоръжението.

Идвали били за този ремонт още вчера, но пак започнал обстрел и трябвало да се скрият под буса, обяснява друг работник. „Нас просто ни е страх", добавя една учителка, спряла се край групичката. Не иска да дава интервю, защото се бои, че може да припадне, обяснява тя.

"Защо стрелят толкова много по нас?"

По време на ожесточените сражения през 2014 и 2015 година Врубивка останала сравнително незасегната – макар че е разположена между няколко града, за които по онова време се водеха битки. Сега е обратното: по Врубивка стрелят, а наоколо е по-спокойно.

„Звънят ми хора непрекъснато да ме питат защо по нас стрелят толкова много", казва Олена Макаренко, която в мирно време ръководи Културния дом в селото. „Какво ли да им кажа, като и аз самата не разбирам". Вдига ръка за поздрав към комшиите в съседния двор, които товарят партакешите си в един малък бус, след което поема нагоре по стълбището, за да помогне на дъщерята за багажа.