Време е за една тортичка!

Да седнеш на чаша кафе, парче тортичка и сладки приказки към три и половина следобед – това за мнозина в Германия е задължителна част от седмичния ритуал. През 70-те години един от най-популярните германски певци Удо Юргенс дори създаде музикален хит на име Aber bitte mit Sahne (“Обаче със сметана, моля!”).

Тортите без съмнение са върховното постижение на германската кухня. Познати са повече от 500, сред които както традиционните, така и някои свръх-модерни рецепти. Посетихме няколко германски пекарни, където направихме снимки специално за онези от вас, които имат слабост към сладичкото.

Едно от първите сведения за германското пекарско изкуство датира от 1618 г. в Мюнхен, но сладкарството и пекарството стигат до разцвет едва в средата на ХVІІІ-ти век. По онова време сладкишите са достъпни само за аристокрацията и за богатите хора. Едва масовото производство на захар през ХХ-ти век дава тласък за широко и бързо развитие на сладкарството. След 1950 г. майсторите започват да експериментират с формата и цвета на тортите, а това поставя началото на съвременното сладкарско изкуство.

В Германия плодовите сладкиши са много популярни през летните месеци. Те обикновено са увенчани от вкусни пресни плодове: ягоди, малини, череши, парченца ябълка или праскова. Тези плодове или се пекат във фурната заедно със сладкиша или се добавят допълнително. Сладкишът винаги се залива с желатинова глазура, която запазва свежестта и привлекателния вид на плодовете. Плодовите сладкиши обикновено се сервират с разбита сметана. Да живеят калориите!

Вим Хунк произхожда от семейство на пекари. 20 години работи като майстор-сладкар, а наскоро отвори своя собствена сладкарница в Бон. Бизнесът му върви добре, понеже хората в околността са платежоспособни и – както казва самият той – ценят високото качество. Неговата любима е т. нар. Торта за господа.

Когато работиш в сладкарница, много трудно можеш да си избереш любима торта – има толкова много! Юлия (вдясно) и Дорийн ни показват своята любима: Испанска ванилена торта, която очевидно не е правена по германска рецепта. Юлия обича още и така наречената Herrentorte, тоест – Торта за господа. Тя не е много сладка, прави се от няколко бисквитени блата с винен крем, марципанена глазура и конфитюр.

В Германия марципанът често се използва за украса на торти или пък като съставка на блатовете. Марципанът се прави по строго спазвана рецепта, която вече от столетия е наложила точната пропорция: две части смлени бадеми и една част захар. Единствената разрешена подправка е розовата вода, макар че някои видове марципан допълнително се поръсват с ароматна пудра-захар.

Повечето сладкарници всекидневно предлагат по няколко различни пресни сладкиша, но независимо от това в менюто им просто няма как да отсъстват най-търсените и най-популярните: ябълковата торта (на немски Apfelkuchen) и сладкишът с крема-сирене (Käsekuchen). “Някои хора идват и питат само за един от тези два сладкиша. Ако ги нямаш, просто си тръгват, без да купят нищо,” обяснява сладкарят Кризант фон Щурм.

Бонският сладкар Кризант фон Щурм е израснал сред торти в пекарната на дядо си. Още като малък, когато едва подавал нос над тезгяха, той вече обичал да помага на сладкарите. Днес любимото му занимание е да измисля нови рецепти. Една от тях е “Малиновата торта-мечта”, за която смесва пасирани пресни малини със сметана върху шоколадови блатове. На снимката Кризант държи току-що приготвена ябълкова торта.

Може би най-известната германска торта извън границите на страната е Шварцвалдската черешова торта (Schwarzwälder Kirschtorte). Този съвършен деликатес, подправен с шоколад, сметана и захаросани череши с малко черешов ликьор, е вечният хит на германското сладкарство. По произход тортата е от района на Шварцвалд в Южна Германия. Според информацията, която намерихме в Музея на сладкарството в Кицинген на Майн, до края на Втората световна война Шварцвалдската черешова торта била позната само в региона. Малко по-късно, през 1949 г., вече се нареждала на 13-то място в листата на най-популярните германски сладкиши. Оттогава насам световната й слава неудържимо набира скорост.

Германският сладкиш със сирене всъщност се прави с нещо като извара или крема-сирене. Според легендата този сладкиш за пръв път е приготвен в Рим през 200 година преди Христа. Популярността му в Германия се дължи на главния готвач на принц-електора на Хайделберг. През ХVІІ-ти век този готвач открил рецептата и отново я наложил. На снимката виждате сладкиш със сирене, гарниран с къпини.

Сладкарството има дълга и славна традиция в Германия. Повече от 70 процента от оборота в този бранш се осигурява от пекарни и сладкарници, където се продават само домашно направени продукти. Всеки град и всеки регион си имат собствени специалитети, а дори някои отделни пекарни и сладкарници се кичат със свои уникални рецепти. Тази бутер-крем торта с марципанена глазура е специалитет от град Бон.

Една от най-прочутите шоколадови торти в Германия е “Принц Регент” (Prinzregententorte). Тя се прави от най-малко шест тънки блата от шоколад, сметана, разбити жълтъци и белтъци, а глазурата е шоколадова. Тортата, която по нищо не отстъпва на световно-известната виенска торта “Захер”, е кръстена на престолонаследника на Бавария, принц Луитполд и се предлага главно в Южна Германия.

Според легендата, този сладкиш бил донесен в Германия от някакъв унгарски коминочистач. Както личи от името /в букв. превод - сладкиш-дърво/, сладкишът прилича на ствол на дърво, а когато се нареже на филии, вътре се виждат и “годишните пръстени”. Прави се от масло, яйца, брашно, захар и ванилия. Тестото се навива около дървен шиш и се пече над открит огън. Шишът се върти, а готовата част от сладкиша се сваля, за да отстъпи място на ново тесто. След като бъде свален от шиша, сладкишът се реже на пръстени, които се подправят с мед и ром, орехи, марципан или нугат. Залива се с шоколадова глазура.

Сладкарите са “рано пиле рано пее”. Понякога в края на седмицата трябва да стават още в 3 или 4 часа сутринта, за да смогнат. В по-спокойните дни от седмицата могат да се излежават "чак" до 6 часа.