Нека си припомним нещо: през 2007 година германските икономисти отбелязаха, че икономиката на страната остава в добро състояние, независимо от някои сътресения на финансовите пазари. Проблемът на тази прогноза се състоеше в това, че тя оцени напълно погрешно дълбоките пукнатини, които вече се бяха появили на световните финансови пазари по онова време. Продължението е добре известно: фалитът на инвестиционната банка "Лемън брадърс", който настъпи само година по-късно, едва не доведе до колапс на цялата световна финансова система. А още една година по-късно - през 2009 - германската икономика отбеляза невиждан дотогава спад от 5 процента.
Това кратко опресняване на паметта показва несигурния терен, по който се движат изследователите на икономическите процеси. Последните им прогнози обаче са отново изцяло възторжени. Германската икономика "трудно може да бъде спряна", гласи едно от заглавията по темата. „Рискове ли? - Да, може би, но някъде другаде“ – се казва на друго място. Проблем можел да възникне единствено от недостига на специалисти. Но като цяло новото германско правителство, без значение какво ще е то, нямало от какво да се притеснява, нито пък имало нужда да прави сериозни промени в икономическата политика, научаваме от публикациите.
Тези прогнози обаче биха могли да подействат на правителството като наркотик - те замъгляват погледа и пречат да видим множеството проблеми, които така и не бяха решени през осемте години управление на широката коалиция. Забравят се също и скритите рискове за световната икономика.
Разрухата е видима
Нека започнем от Германия. Почти маниакално преследваната от финансовия министър Волфганг Шойбле идея за постигане на "черна нула", т.е. на балансиран бюджет, доведе до гигантско задържане на инвестиции. Многократно отлагани бяха разходите за подобряване на пътната инфраструктура, ремонтиране на мостове и други съоръжения, както и за разширяване на железопътната мрежа. На много места ситуацията е просто трагична. А що се отнася до дигитализацията, за която говорят всички, Германия далеч не е сред страните, които са на челни позиции. Същото важи впрочем и за образованието: в Германия не достигат добре обучени учители, има прекалено малко добре обзаведени училища и още по-малко университети, които наистина могат да се мерят с водещите световни образци.
Балонът с дълговете
Много рискове крие и световната икономика. Тези дни прочетохме в изследване на застрахователната групировка „Алианц“, че се увеличава благосъстоянието на хората по света, които разполагали с все повече пари - общо 170 трилиона евро. Това обаче не е никаква изненада, защото ниската инфлация има подобен ефект. Но и всеки знае, че въпросните пари са разпределени несправедливо. Много по-интересната цифра откриваме на друго място в документа – там, където се казва, че частните домакинства са натрупали дългове за 40 трилиона евро. Само за 1 година те са се увеличили с повече от 5 процента.
Дългове правят навсякъде по света. Но това, което буди загриженост е, че някои азиатски страни задлъжняха много сериозно в сегашната фаза на ниски лихви. В Китай най-вече големите държавни предприятия са натрупали огромни дългове. В страната се е образувал и опасен балон на пазара на недвижимите имоти. Има и големи акционери, които са придобили ценните си книжа без личен капитал - изцяло на кредит. Всичко това забърква един силно отровен коктейл. Спукат ли се тези спекулативни балони, което е повече от сигурно, трусовете ще се усетят чак в Германия.
Чакат ни гигантски задачи
Бъдещата управляваща коалиция в Берлин не може да направи кой знае какво по отношение на рисковата ситуация в Китай. Но би трябвало да направи друго - да изпълни предизборните си обещания. Разбира се, не това на ХДС, което гласеше: „Ще караме в същия дух“, а тези на Зелените и на либералите, които се обявяваха за сериозни инвестиции в образованието, дигитализацията и енергетиката, както и за намаляване на противоречията между екологията и икономиката. Това са все огромни задачи. Но само така Германия ще съумее да се подготви добре за бъдещето.