Годишният доклад на Репортери без граници за медийната свобода по света и присъствието на България в този доклад

Докладът обхваща цели 167 страници и анализира медийната свобода в 98 държави, включително и в България. Какви са общите тенденции?

„Уви и през 2007 година регистрираме многобройни убити журналисти. Висок е и броят на журналистите, хвърлени в затвора или станали жертва на насилие и заплахи. Нападенията срещу журналисти дори са се увеличили спрямо предишната година – през 2007 те са повече от 1100. Същото важи и за отвличанията – 67 на брой, повечето в Ирак.”

Генералният секретар на Репортери без граници Робер Менар използва доста остри квалификации по адрес на демократичните държави, представяйки доклада. Той говори за липсващата воля на такива държави да защитават своите ценности и твърди, че

Някои западни страни и международни организации се държат като безгръбначни

когато трябва да се защитава подкрепата на словото в трети страни. Как Елке Шехтер интерпретира тези критики?

„Да, квалификациите наистина са остри, но такава критика просто се налага. Защото, ако западните страни, които се смятат себе си за демократични, не се застъпят по-енергично за медийната свобода по света, и през тази година положението едва ли ще се подобри. Съветът по човешките права към ООН не постигна нищо особено в това отношение, Евросъюзът е нерешителен, когато става дума за определени страни.”

„Особено когато са намесени икономически интереси – например в отношенията с Русия или Китай -страните от ЕС избягват да заемат ясна позиция по свободата на словото.”

Известна е крилатата фраза на Бисмарк, че най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. Правозащитната организация Репортери без граници вече от години сигнализира, че преди избори в полудемократични или недемократични страни не само се лъже, но и умишлено се потиска разпространяването на различни гледни точки.

„Тази пролет очакваме избори на няколко места – в Пакистан, в Русия, в Иран, в Зимбабве. И се опасяваме, че правителствата ще се опитат да окажат натиск върху избирателите. Многократно сме установявали, че тъкмо в изборна обстановка журналистите особено често стават жертва на насилие и на произволни арести. В този смисъл от посочените избори не очакваме никакви по-благоприятни сигнали за свободата на словото. В Русия вече регистрирахме многобройни атаки срещу журналисти и отделни медии, включително и закриване на медии. В същото време правителството има на разположение почти неограничени възможности за медийно присъствие, а опозицията е поставена в медийна изолация.”

В годишния доклад на Репортери без граници става дума и за България

Изброени са няколко случая на насилие срещу журналисти, включително и нахлуването на привърженици на Атака в редакционните помещения на голям вестник. Каква тенденция виждат авторите на доклада в България? Елке Шехтер казва:

„България е една от най-бедните страни в ЕС и, уви, през миналата година също се наложи да установим, че сигурността на журналистите не винаги е гарантирана. През миналата година в България имаше атаки и заплахи срещу журналисти – например от страна на ултранационалистическата партия Атака. Констатираме обаче и полицейски посегателства срещу представители на медиите. Всичко това не са добри новини.”

А какво влияние върху свободата на медиите оказва присъствието на европейски медийни концерни в Средна и Източна Европа и в България?

„Трудно е да се даде обобщаващ отговор. Трябва внимателно да се види къде инвестира съответният концерн, дали това стеснява пазара, дали се налага монопол, дали заради чуждестранните инвестиции не загиват вестници и радиа. Тоест, дали подобни инвестиции не вредят на плурализма, който пък определено е критерий за свобода на печата и медиите.”