1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гочев обезобрази Хандке

АГ, ДПА, СК, Б. Узунова, Й. Йорданова15 август 2011

Режисьорът Димитър Гочев, интимният познавач на текстовете на Хайнер Мюлер, за пръв път постави на сцена "Все още буря" от Петер Хандке. Към кого обаче бяха адресирани аплодисментите на публиката в Залцбург?

https://p.dw.com/p/12Giz
Гочев рядко получава критикиСнимка: picture-alliance/ dpa

Усмивка пробягва по лицето на писателя Петер Хандке, когато се появява на сцената. Взривяващите аплодисменти на 800-те театрални зрители на Залцбургския фестивал след постановката на "Все още буря" са адресирани най-вече към него. Текстът на Хандке е драматичен размисъл над семейната му история, както и над историята на словенците в Каринтия по времето на Втората световна война.

Тежката материя на оригинала

Режисьорът Гочев признава пред австрийския вестник "Курир", че е изпитвал огромни трудности в работата си с литературния текст, но пък се възхищава от "поетичносттта му, придаваща му съвсем ново измерение". Според режисьора произведението е пропито с чувственост и елементи на антична трагедия. Този завладяващ поетичен език е претворен на сцената от Димитър Гочев почти без промени на оригинала, което натоварва някои от персонажите с огромни текстови роли. Особено към края на представлението, траещо над четири часа, публиката започва да губи нишката на случващото се, твърди в критичните си бележки Ирмгард Ригер.

Der Selbstmörder Volksbühne Berlin Flash-Galerie
Сцена от "Самоубиецът" по Николай Ердман, постановка на Димитър ГочевСнимка: picture-alliance/ZB

Според някои от критиците Димитър Гочев е съумял да създаде множество впечатляващо потискащи ситуации и персонажи, като същевременно ги освобождава с радикално-контрастни средства: с весели словенски народни напеви, изпълнени на акордеон и перкусии, и безгрижни танци.

Кич вместо скептичност

"Финалът на постановката обаче, превърнат от Гочев в прекалено дълъг монолог, се превръща в слаб епилог на предходните приятни четири часа", коментира Ди Пресе. Вестникът се пита дали режисьорът всъщност не е имал намерение да започне изцяло нова, деконструктивна постановка, която иронично да персифлира автора.

Още по-критичен е коментарът на Улрих Вайнцирл в Ди Велт. Заглавието му е категорично: "Залцбургско обезобразяване". Критикът твърди, че режисьорската работа на Димитър Гочев е горчиво разочарование, защото не успявал да се справи със спецификата на Хандке и замествал неговите скептичност и недоволство от света с безспирно леещ се кич.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми