Despoten Außenpolitik

Това е най-трудната тема за германската външна политика: как да се общува с диктаторите по света? Въпросите са много: трябва ли например външният министър на Германия да се здрависва с държавен ръководител, за когото се смята, че е диктатор и потисник на народа си? Кой на кого пръв трябва да подаде ръка? Трябва ли външният министър да запази любезният тон? Редно ли е след това той да се появи с диктатора на съвместна пресконференция? И трябва ли срещата да завърши с официална покана за връщане на визитата в Германия? На тези и много други въпроси в германското външно министерство търсят отговорите винаги, когато предстои подобно протоколно събитие.

Хлъзгав дипломатически терен

Няма универсално предписание за правилното поведение по време на срещи с деспотични лидери. Включително защото в дипломацията се смята за основен принцип да не се коментират такива теми. Как да се общува с проблемни режими и техни официални представители - въпросът занимава също и комисията по външните работи в германския Бундестаг. Но и тези 37 депутати не могат да предложат на външния министър универсална рецепта за това.

Така е и по света - никой световен лидер не се чувства щастлив от факта, че му се налага да разговаря с деспотичен управник. Сега например мнозина политически наблюдатели се питат дали не са били грешка срещите на официални германски представители със свалените деспотични лидери на Тунис или Египет, или пък гостуването на Гидо Вестервеле при иранския президент Ахмадинеджад?

В бъдеще трябва да внимаваме повече, казва самокритично зелената депутатка Керстин Мюлер от комисията по външна политика в германския парламент. Нейният колега християндемократ Йоахим Хьорстер обаче настоява, че германската външна политика трябва да продължи да общува с лидерите на проблемни режими. Как иначе бихме могли да убедим в предимствата на демокрацията диктатори като Хосни Мубарак или Муамар Кадафи, пита Хьорстер, който очевидно е привърженик на принципа, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство. "Конфронтацията тук изобщо не помага", добавя германският християндемократ.

Някои полезни съвети

Всички експерти са единодушни, че няма универсално правило или предписания за общуването с диктатори или корумпирани режими. И все пак има съгласие по някои основни положения. Например това, че темата за човешките права непременно трябва да присъства в дневния ред на срещите с деспотични лидери. В края на разговора трябва да се избягват всякакви съвместни пресконференции, а важни послания могат да се изпращят и по време на самия разговор с домакина. Например винаги може да се намери причина да се откаже даден официален обяд или вечеря с него, или пък да се удължи фазата на предварителните преговори, да речем на ниво зам.-министри. Освен това е добре да не бъдат изпълнявани с готовност всички искания за внос на германски продукти. Като особено драстичен тук е примерът с доставките на германски оръжия за деспотични режими.

Въпросът кой от всички германски външни министри се е справял най-добре в общуването си с деспотите по света няма категоричен отговор. Никой не се наема да посочи конкретно име. Но повечето наблюдатели са категорични, че Ханс-Дитрих Геншер от свободните демократи, Йошка Фишер от зелените или социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер никога не са забравяли един от основните принципи, който вече 60 години отличава германската външна политика: балансирано отношение и уверено поведение.

 

Автор: В. Дик, Е. Лилов

Редактор: М. Илчева