1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Да си отидеш от света самотен и забравен

Дана Александра Шерле
28 декември 2018

Често пъти даже съседите не усещат, че човекът си е отишъл. Дори в смъртта му е отказано вниманието, което не е получил и приживе. В Германия има все повече хора, които напускат този свят самотни и забравени от всички.

https://p.dw.com/p/3AjWp
Deutschland Ruhesteine auf dem Friedhof Gelsenkirchen-Buer
Снимка: Z. Hanussek

Никой така и не го потърсил. Чак след повече от осем месеца в жилището му в центъра на Гелзенкирхен бил открит трупът на един мъж, починал едва 46-годишен. „Просто съм потресена от факта, че често пъти дори съседите не усещат нищо или пък им е напълно безразлично какво се случва досами тяхната врата", казва протестантската пасторка Зузана Ханусек и добавя: „Има все повече хора, които просто изчезват от обществото, без някой да се разтревожи или заинтересува. Дори и в смъртта им е отказано онова внимание, което явно не са получили и приживе", казва тя.

Пасторката знае само името и адреса на самотно починалия мъж в Гелзенкирхен. Не могла да издири никакъв негов роднина, приятел или познат, а и съседите не могли да ѝ кажат нищо за починалия. Точно затова сметнала, че е особено важно по достоен начин да го изпрати в последния му път: заедно с един католически свещеник те погребали урната с праха на гробището в Гелзенкирхен-Бюр, в рамките на т.нар. „служебно погребение".

Зад това сухо бюрократично понятие нерядко се крият трагични съдби – като тази на 46-годишния мъж от Гелзенкирхен. Погребенията на подобни хора, останали без роднини и близки, се заплащат от съответната община. Броят на такива погребения напоследък се увеличава – особено в големите градове. В Хамбург – вторият по големина град в Германия – броят на служебните погребения между 2007 и 2017  се е увеличил повече от двойно (над 1 200 подобни погребения само през последната година). Същата тенденция се наблюдава и в Берлин, както и  в Кьолн.

Изолация и бедност

"Тенденцията се дължи на това, че все повече хора достигат висока възраст, но често остават съвсем сами в края на живота си", казва Щефан Нойзер, шеф на общогерманското сдружение на погребалните агенции. Той обръща внимание и на това, че днес финансовите аспекти играят по-голяма роля, отколкото до 2004 година, докогато здравно-осигурителни каси поемаха разноските по погребенията.

Когато роднините на починалия нямат достатъчно финансови възможности, за да платят за погребението, те могат да отправят молба към социалните служби, които да поемат разноските. В такъв случай се говори за „социално погребение".

Zuzanna Hanussek Pastorin
Пасторката Зузана Ханусек се грижи самотните мъртъвци да не потъват в пълна забраваСнимка: Privat

За „служебно погребение" става дума, когато не могат да бъдат издирени никакви близки и роднини на починалия, или когато те не изявяват готовност да се погрижат за траурния ритуал. Служебните погребения са последица от задълбочаващата се изолация и бедност, казва пасторката Зузана Ханусек.

Общините, които поемат разходите по служебните погребения, сами решават дали те да се извършват напълно анонимно или поне да се поменават имената на мъртвите. В Хамбург например имат обичай на Задушница да се чете траурна служба в черквата „Св. Петър", по време на която да се изчитат имената на служебно погребаните през годината. В Гелзенкирхен пък имената на тези мъртъвци се изписват върху т.нар. „Къмъни на покоя", но разходите за това се поемат не от общината, а от специална гражданска инициатива, която се финансира от дарения.

"Да помогнем на хората, изпаднали в изолация"

Ангажирани кора като пасторката Ханусек и нейният колега от Католическата църква се грижат за това самотните мъртъвци да не потъват в пълна забрава. В своите проповеди те редовно призовават да се проявява по-голям интерес към хората от близкото обкръжение, включително и към самотни възрастни съседи - за да бъдат разрушени стените на самотата и изолацията.

Пасторката е създала и свой проект в Гелзенкирхен, който се нарича „Съседи помагат на съседите". Друг проект, чийто инициатор е също тя, е „безплатното кафене", в което два пъти в седмицата се срещат хора, които поради своята мизерия не биха могли да си позволят подобно нещо. „С това, разбира се, няма да спасим света, но е поне опит да се помогне на хората, изпаднали в изолация", казва тя.