Дания: "Не сме гето, нито хора втора категория"

На тези четири жени от Дания им е дошло до гуша. “Махнете този списък и, моля ви, не ни казвайте, че сме проблем”, пишат те в отворено писмо до датския министър на жилищната политика Кааре Дибвад. От името на жителите на Тингберг, жилищен район близо до Копенхаген, младите жени изразяват недоволството си от това, че в края на всяка година, през декември, датското правителство публикува “списък на гетата“ в страната. В него се изброяват кварталите и жилищните райони в неравностойно положение, които се смятат за проблемни. През 2019 г. в регистъра са включени 28 района на страната, сред тях и Тингберг.

Втора категория хора?

“Този списък ни стигматизира”, казва 19-годишната Амина Сафи, която е и сред основните инициатори на отвореното писмо. “Чувстваме се като втора ръка хора. Тингберг е страхотно място, но заради адресната си регистрация непрекъснато трябва да се оправдаваме”.

Тингберг всъщност е доста идилично място и със сигурност не прилича на гето. В квартала на около 6 километра северозападно от центъра на Копенхаген преобладават модерните жилищни сгради с жълти фасади, добре поддържаните зелени площи, разнообразието от супермаркети и кафенета. Много деца учат в библиотеката и играят на местните училищни площадки.

Независимо от това Тингберг е включен в списъка с гетата - за пета поредна година. Кварталът изпълнява четири от посочените пет критерия за това: повече от 50 процента от жителите му имат миграционен произход, над 60 на сто от живеещите там са с основно образование, средният доход е под 55 процента от средния за региона, а делът на жителите с присъди за различни престъпления е най-малко три пъти над средния за страната през последните две години.

„Тези критерии са дискриминационни“, казва Сафи, чиито родители са дошли в Дания от Афганистан. „Родена съм в Дания и израснах тук. Мисля и мечтая на датски. Много съм амбициозна ще се отнася до обучението ми и искам да допринеса нещо за развитието на датското общество. Този списък обаче ни кара да се чувстваме отчуждени и нежелани", казва младата жена. 

Пречка за успешна интеграция

Списъкът е представен за първи път през 2010 г. от дясноцентристкото правителство на тогавашния премиер Ларс Расмусен и е създаден от Министерството на транспорта, строителството и жилищната политика. Според социолога Айдън Сой списъкът, както и използването на думата "гето", са пречка за интеграцията и създават усещане за изключване.

"Опасявам се, че младите хора все повече започват да мислят, че ще се провалят, защото живеят в гето” казва Сой. „Заради този списък, жителите на Тингберг са силно засегнати от дискриминационния Закон за гетата”.

Законът беше приет от правителството на Расмусен през 2018 г., след като в новогодишната си реч той обеща на датчаните "гетата да бъдат премахнати напълно". Целта е в страната да няма паралелни общества. След навършването на 1 година децата от проблемните райони задължително трябва да ходят минимум 25 часа седмично на детска градина, където да учат не само датски, но и да възприемат „датските ценности“ и традиции. Родителите, които не пращат децата се на градина, рискуват да им бъдат съкратени социалните плащания. Освен това във въпросните райони се предвиждат по-строги мерки срещу някои престъпления като вандализъм или кражби.

Ако даден район остане за пет поредни години в списъка с "гетата", в него може да бъде предприето дори събаряне на жилища и принудително изселване на жителите му - за привличане на частни инвеститори и промяна на демографската картина в района. Именно от това сега е заплашен и Тингберг. 

Парадоксът е, че в много от въпросните райони напоследък се забелязва положително развитие, казва Сой. "Нивата на престъпност са по-ниски от преди и все повече млади хора получават добро образование. Но политиците непрекъснато представят гетата като растящ проблем", допълва социологът, според когото положителната тенденция се дължи най-вече на усилията на местните власти, а не на държавата.

Инструмент в битката срещу паралелните общества

През юли, малко след като пое поста на министър на жилищната политика в новото социалдемократическо правителство, Кааре Дибвад заяви, че иска да прекрати политическата употреба на думата "гето" - за да избегне стигматизирането на районите. Вместо това той предпочита да използва термина "непривилегировани жилищни райони". Но във въпросния закон фигурира думата "гето" и употребата ѝ официално продължава.

Амина Сафи и приятелките ѝ са много разочаровани, че родното им място Тингберг се счита за един от най-проблематичните райони в Дания. междувременно министър Дибвад е отговорил на писмото на четирите жени от Тингберг: „Съжалявам, че се чувствате стигматизирани. Списъкът е инструмент за намаляване на различията между уязвимите и по-добре функциониращите райони. За целта трябва да създадем смесени градове и квартали в цялата страна. Мерките за борба с паралелните общества са ключов фактор за преодоляване на лошото наследство", пише в отговора на министъра.

"Това е дискриминация"

Амина Сафи е съгласна, че смесените квартали са добра идея. "Но как министърът очаква да привлече повече хора в Тингберг, ако нарича мястото гето? Докато този списък съществува, правителството ще продължи да ни дискриминира", казва тя и отправя следната покана към министъра: "Уважаеми Кааре Дибвад, моля елате да ни посетите и да се убедите, че Тингберг не трябва да бъде част от този списък", пише жената. 

Още по темата - в това видео: