Една година от убийството на известната руска журналистка Анна Политковская

Тя изобличаваше корупцията и злоупотребата с властта. Публикуваше критични материали за политически убийства, отвличания и мъчения в Чечения. Заклеймяваше политиката на Кремъл и не знаеше страх. Беше неподкупна, смела, разследваща журналистка. Анна Политковская смущаваше и пречеше. Тя си спечели приятели, уважение и признание, но и заклети врагове. Превърна се в образец за всички онези, които свързват журналистиката с морални и демократични качества, с критичен дух. И се превърна във враг на онези, които критикуваше.

Анна Политковская беше убита преди една година на 7-ми октомври 2006-та, тя стана жертва на професията си и на морално-политическото си съзнание.

И до днес не е ясно, кой точно стои зад убйството, кой го е поръчал и как в крайна сметка е извършено самото то. Малцина в Русия имаха приживе на журналистката смелостта да я подкрепят. Малцина бяха тези, които наистина се интересуваха от нейната работа. Наистина твърде малко. Много скоро след убийството й, при едно посещение в Германия, руският президент заяви, че Политковская е била личност без значение и без влияние. За официална Русия тя очевидно се е превърнала независимо от това в бреме.

Независимо че политическото ръководство, както и лично Путин не са пряко замесени в убийството, то стана възможно в атмосфера на отхвърляне на демократичните ценности, на честните и открити дискусии.

Когато демокрацията се свежда до декларации, а свободните медии, партии и институции са само параван за машинациите на тайните служби и боричкането за власт на елитарни групи, критична журналистка като Политковская става трън в очите. Че тя имаше голям международен престиж и често предоставяше на Запада повод за критика спрямо Русия, допълнително ожесточи политическите й врагове. Убийството на честната журналистката и днес, година след това, има дълбоко символично значение. То е посегателство върху основните демократични права, то накърни и без друго ограничентаа свобода на словото и печата, то разкри грозната страна на Русия. Фактът, че разследванията не отбелязват действителен напредък, а ни сблъскват със смесица от сензационни арести и юридически фалове, показва само едно: Русия тепърва трябва да докаже, че е демократична страна с независимо правосъдие. До тогава съдбата на Анна Политковская е доказателство за обратното.