1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Животът на ромите в Германия

25 май 2012

Близо 70% от германците не искат роми да са им съседи, защото се страхуват, че щели да ги ограбят. Разрови ли се човек в проучванията, наяве излизат още доста мрачни истини за отношението на германците към синти и роми.

https://p.dw.com/p/151zK
Снимка: chris74 /Fotolia

От 2007 година насам все повече ромски семейства от Източна Европа се отправят към Германия. В повечето случаи това са семейства, бягащи от мизерията, сблъскали се в родните си страни с неприемане, презрение, нерядко и омраза. Тези хора се "подслоняват" например в някой парк в Берлин, нощуват в спални чували, а за да изкарат някой цент, денем забърсват с кърпа предното стъкло на някой автомобил, случайно спрял за минута край тях.

Полицията ги гони, защото те не са регистрирали еднолична фирма; социални сътрудници, опитващи се да помогнат на ромски семейства да си намерят квартира, биват отрязани с думи от рода на: "Та кой ще иска да им даде жилище под наем на тези!"

Трудният път на ромите

Deutschland Sinti und Roma waschen Autofenster in Berlin
Ред по германски: за да правят това легално, те трябва да регистрират еднолични фирмиСнимка: Getty Images

В Германия живеят над 100 000 роми и синти. Според изследване на института Аленсбах 68% от германците не желаят да имат за съседи ромски семейства, защото се страхуват да не ги окрадат; защото смятат, че те излъчвали нещо лошо. Дали пък не и защото никой друг народ не се струва така чужд на германците, както синтите и ромите - въпреки известното в Германия ястие "циганско печено", пикантния "цигански сос" и оперетата "Цигански барон"?

"Антициганизъм" - така казват на расисткия рефлекс да се заклеймява и черни народът на синти и рома. Има достатъчно много агресивни варианти на този рефлекс, но и някои "по-изтънчени": завоалирани под формата на въпрос от рода на "Тези ли?" или пък под формата на уж случаен израз и думи като "кражба" или "скитащ народ".

Какво да кажем за съвсем директни форми на отхвърляне като тази, че в германските училища съвсем не е рядък случай родителите германци да забранят на детето си да седи до ромското дете, макар че довчера двете са се разбирали добре и дори са били приятели. Някои германчета дори носят в чантата си дезинфекционно средство, за да напръскат с него чина, на който до преди малко е седял ромският им съученик.

Тъжни истини излизат наяве и от последната студия за образованието на синти и роми в Германия. Според нея 9,4% от ромите между 14 и 25-годишна възраст не са посещавали начално училище, над 40% нямат завършено средно образование и едва 18,8% са получили някакво образование. Може ли изобщо - на фона на тези данни - да се говори за интеграция на синтите и ромите в Германия?! Става дума при това не за придошлите от чужди страни, а за родените в Германия роми и синти, числящи се към едно малцинство, за чийто живот много германци имат изопачена представа.

Защо не ги пускат на училище?

Rumänien Sinti und Roma Schulklasse in Bukarest
Някои предпочитат да си спестят подигравките и обидите в училище и просто не ходят тамСнимка: AP

Каква всъщност е причината за плачевното образователно равнище на толкова ромски деца? Много родители просто не пращат децата си на училище, защото самите те не са били ученици. Или пък просто защото предпочитат синът или дъщеря им да останат неграмотни, но да не бъдат подложени на подигравките, които биха се изсипали върху тях в училище. Шансовете дори и на завършилия образование ром за успех и признание в обществото и без друго не са големи.

Има и изключения, разбира се. Млади синти, на които в семейството непрестанно е повтаряно, че в това общество човек има шанс само ако се изучи и усвои някаква професия. 31-годишният Марко Гутенберг е минал точно по този път. Станал е тонтехник, дори вече има свое собствено студио. Само че, както споделя Марко, и до днес не е забравил подигравките и вицовете по адрес на ромите. Той самият често е бил заливан с подигравки и грозни намеци. "Хората просто не ни приемат като част от тяхното общество. Повечето ни разглеждат като периферно явление", обобщава той.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Рачева, Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми