За слънцата и сенките

Коментар на Мирела Иванова:

“ЧРД на Борисов засенчи сър Елтън. Властта загърби концерта, за да търси подаръци за премиера.” Из новините на в. “Стандарт”

Въпреки неистовата юнска жега, в която се потим и топим и под дебелата сянка, трябва да се отбележи, че животът е широк и разнолик и ни едно събитие не може да засенчи друго.

Просто шаренията от случки е гъста и напечена като въздуха, но едни намират смисъл и прохлада в сервилността, други във великата музика, понесла и възвисила душите им с години закъснение на стадион “Академик”. Трети ще си останат в тъпото пайнерско подрусване, четвърти утре ще хукнат да куфеят с твърдия рок, за пети цял живот ще е събитие, че са се ръкостиснали с Берлускони или Борисов на площад “Гарибалди”.

От верния поглед до оптическата измама

Моят патос днес е позитивен, защото сме във време, в което имаме избор – може да е криза, може да е жега, управляващите да не ги бива и лъвчето, дарено на министър-председателя да не е заченато, но съществуването тук и сега проявява добрата си страна в разнообразието. Един ще се изръси за мемоарите на Батето, друг ще отдели от залъка си за сериозна и хубава книга.

Само крайно късогледият и тясноскроен поглед ще се прикове върху кратковременното наличие в София на Ел Макферсън и Даря Жукова, например, и ще пропусне присъствието на Дилън Томас или академичното слово на Норберт Рандов, удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет за преводите си на Панонските легенди, Паисиевата история, Софрониевото житие, Вазовите и Яворовите творби на немски език. Само скудоумният, разтерзан от дилемата ягуар или лъв ще получи височайшият рожденик, няма да забележи изящната пластика на Чапкънов, възвисена на малкото площадче.

Късите сенки на късата памет

Какъв избор, ще запитате вие, щом инфлацията расте паралелно с температурите, безработицата се шири, фирмите все по-често забавят заплатите и държавата е некоректен платец? Ще се съглася, че в България днес е бедно и трудно, и неуютно някак – но то е тъкмо от факта, че всред голямото разнообразие на житейски стратегии и ценности мнозина избраха погрешни опции.

Апатичното живуркане наместо активната и несмирима граждански намеса. Хленченето и самоокайването на държавната ясла пред креативната самоинициатива и разумния просперитет. Политическото, журналистическо и прочие подлизурство като форма на кариера. Агресивната простотия и евтиният вкус, защото къде-къде повече усилия се изискват да си образован и възпитан. Разпененият зъл национализъм пред трудната трезвост на толерантността. Цял безкраен списък от лични и обществени грешки, който обаче не може да засенчи разнообразния безкрай на свободата и правото ни на избор. Както ЧРД на Борисов не може да засенчи сър Елтън, чиято музиката обитава други пространства и стратосфери, недосегнати от провинциализма и комплексарството. Защото са къси сенките на късата памет.