Заплахата от кървава война в Украйна

През последните дни, докато светът се беше концентрирал върху Световното първенство по футбол и кръвопролитията в Близкия изток, бойните действия в окупираните от сепаратистите области на Източна Украйна продължиха с пълна сила: използват се все по-тежки оръжия, свалят се самолети, броят на жертвите расте. Нова кулминациия достигна и т.нар. информационна война. И най-вече реториката. Ето само един пример: руски депутат настоя за целенасочени военни удари срещу Украйна.

На бойното поле

На бойното поле ролите са на този етап ясно разпределени: инициативата е в ръцете на украинските правителствени войски, които сериозно притискат сепаратистите. Откакто набързо се изтеглиха от важните градове Славянск и Краматорск, сега те съсредоточават силите си в района между Донецк, Луганск и част от руско-украинската граница.

С други думи: военните успехи доказват правилността на стратегията на украинския президент Петро Порошенко, който от началото на юли залага на силовото решение. Въпреки това е факт, че политиката, която разчита единствено на силата, е доста рисковано начинание за киевското държавно ръководство - заради заплахата от кървава партизанска война. Сраженията в големите градове Донецк и Луганск биха могли да доведат до ужасяващи разрушения и - което е най-страшното, до драматично нарастване на броя на жертвите сред цивилното население.

Ако се стигне дотам, голяма част от хората от Източна Украйна ще изгубят доверието си в държавната власт в Киев. А Кремъл би могъл да използва ескалацията на насилието като повод за нахлуване в Източна Украйна. Следователно съвсем не е сигурно дали конфликтът в Донецк и Луганск би могъл да бъде решен по чисто военен път.

Нов шанс

В този смисъл решението за възобновяване на разговорите между представителите на Украйна, Русия и ОССЕ е много правилно - тези преговори дават шанс да се намери дипломатическо решение на конфликта. Участието на представители на сепаратистите в тези разговори ще е по всяка вероятност неминуемо, но същевременно и много проблематично. Защото така бунтовниците ще получат незаслужено висока оценка - най-малкото поради това, че не разполагат с какъвто и да било мандат от хората в окупираните области да говорят от тяхно име.

Участниците в преговорите трябва да са нащрек, за да не се стигне дотам, че покрай договорките за сключване на примирие сепаратистите да успеят да издействат фактическото отцепване на Донбас от Киев. Целта на преговорите би трябвало да е само една: възпиране на сепаратистите, за да се предотвратят по-нататъшни кръвопролития. Тази задача определено е сложна, но не и невъзможна. Да се смята, че преговорите със сепаратистите са безсмислени само защото се очертава да са много трудни, и поради това да се залага единствено на военното решение би било твърде лекомислено. А да се вярва, че има лесно решение на проблема, решение, което да не изисква компромиси, е повече от наивно.